Здравей Пчеличке,
Да понадипля малко реплики по въпроса за анихилацията-унищожението на грешниците след Последния съд на Бога над човеците.

Виждам, че ти е останало малко адвентно наследство. Приведените цитати от теб ще ги коментирам малко по-късно, ако се наложи, а сега да те попитам ти чела ли си следните текстове в Библията?

Марк 9:43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 [дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"].

Щом е в скоби, значи не е във всички ръкописи, но идеята е видима. Този, който си има такъв червей и такъв огън, ги има вечно, защото само вечен червей не умира и вечен огън не угасва, а това е така, защото са вечно притежание, а вечно притежание могат да бъдат само на вечен човек.

По-добре личи идеята от следния стих:

Матей 18:8
Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

Защо трябва да гори вечен огън, ако той предизвиква Анихилация – унищожение на грешниците? Ще погори само докато ги унищожи или те са толкова трудно унищожими, че цяла вечност ще му е необходима на този огън, докато ги анихилира. Или съдът ще продължава вечно та затова и този огън ще трябва да гори вечно, за да унищожава поредния осъден грешник!? Малко иронично става, но такива са реалностите на Божието Слово.

Ето още един стих, който предсказва за бъдещия съд, че първо май ще има разделяне на овци и кози, хора отдясно и хора отдясно, и после компактно поставяне на двете групи хора на мястото им. Едните в общение с Бога, другите отделяне от Бога, защото самите те така са си избрали. Я, каква идея!? Идея, която съм срещал сред ранноцърковните Отци, а наскоро в един научно-популярен филм я чух и от Главния Еврейски Равин:

„Бог не толкова налага наказание, колкото удовлетворява нравствения избор на човека, да живее с Бога или да живее без Бога.”

Матей 25:41
Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

Интересно защо Исус не казва, че наказанието е смърт, така, както ние го разбираме, а казва „отидете си от Мен”, което е едно окончателно изгонване от Божието присъствие. Адам и Ева бяха изгонени от Рая, изгубха живата връзка с Бога, която ги доведе до духовна смърт, макар че физически бяха живи и запазиха някакъв контакт с Бога.

Но тук „смъртта” е окончателно, необратимо вечно ИЗГОНВАНЕ ОТ БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ. А това вече ще носи мъките, на които илюстративно служи „огненото езеро” от нашите съвременни човешки представи. Дяволът и неговите ангели са си го заслужили отдавна това осъждение, но просто Бог е искал да реализира междувременно някои други Свои планове за сътворената от Него вселена.

Юда 1:7
както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпадваха в противоестествени пороци, са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън.

Това също е интересен пасаж за илюстрация на Божието осъждение и наказание, но забележи времето на глагола „носят”. Не се казва „носили”, а носят и явно вечно ще го носят наказанието на вечния огън. А това може да стане само ако не са анихилирани – унищожени.


Матей 25:46
И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

Думата вечно (аиониос – на гръцки) е употребена и за вечното наказание и за вечния живот. Дано да излезе извадката от Конкорданса на Стронг:

G166
αἰώνιος
aiōnios
ahee-o'-nee-os
From G165; perpetual (also used of past time, or past and future as well): - eternal, for ever, everlasting, world (began).

Както вечният живот ще бъде живян вечно, така и вечното наказание ще бъде изтърпявано вечно.

И ако това беше за земния живот на Исус, то нека видим какво Той казва, като Господ от Небето:

Откровение 1 глава

1 Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан,

Откровение 19:20
И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.

Откровение 20:10
И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

„денем и нощем” означава непрекъснато, защото след осъждението времето ще е спряло да тече, а „до вечни векове” означава безкрайно, защото безкрая, като такъв, нЕма крайна точка. А уточнението, че бяха „хвърлени живи”, говори за това, че това ще бъде мъчение за живи в местопребиванието.

Откровение 20:14
И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт.

И ако първата смърт на грешника го вкара в Ада да доизчака окончателната си присъда, то тя е произнесена и окончателно утвърдена без никакво право на обжалване с осъждението на втората смърт. Това е моето тълкувание.

По-разпространеното е, че нещата, които докарват смърт и налагат съществуването на Ада, вече няма да съществуват и правят непотребни смъртта и ада в Новия Свят, който Бог ще сътвори за Своите Си.

А „непотребните” неща винаги отиват там, където отиват непотребните неща, в огъня, който изгаря ненужното, но понеже човекът е по образ и подобие на Бога, а Бог е вечен, та значи непотребното вечно нещо ще гори във вечен огън.

Не търся да представя всички мнения по въпроса, но е явно за непредубедения тълкувател, че втората смърт не е анихилация-унищожение, а нещо друго. Ето стих с контрастна употреба, за да стане ясна идеята ми.

Лука 9:59
А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

60 Но Той му каза: Остави МЪРТВИТЕ да погребат своите МЪРТВИ; а ти иди и разгласявай Божието царство.

И последно предупреждение за Презрителите на Божието Слово (това не е за Пчеличката):

Откровение 20:15
И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.

Та поинтересувайте се как се записва името в книгата на живота, че огненото езеро май си е не просто вечно, ами си има и вечни обитатели в лицето на Дявола, неговите ангели и всички човеци, които обикнаха неговите пътища на бунт-грях срещу Бога.


Поздрави
Жабучо (Вехт Гадник)

Тошо вика: „Не си въобразявай, че на Страшния Съд Бог просто ще заповяда да те гръмнат, ами помисли за това, че може да ти се иска да умреш, а нЕма да можеш; ще ти се иска да забравиш, а нЕма да можеш; ще ти се иска да полудееш, та така дано намериш избавление, но, уви, и лудостта нЕма да те споходи!”
Любчо рече: ...Жбок и ти не го забравяй...
Фам просто добави: „Амин!”