Здравей scanman,
Предполагам че питаш за геената – огненото езеро. Адът и геената са две различни неща, макар че обикновено се използват синонимно, като място за вечни мъки на грешниците, които Бог е осъдил при последния Страшен Съд.

Понеже е казано:
Откровение 20:14
И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт.

Да припомня библейския текст, от който следва разликата. Мъките в Ада са временни мъки, докато дойде окончателното страшно решение на съда отсъждащ вечната съдба. Още в Ада се знае кой е сред праведниците и кой сред грешниците, но чак когато се отворят книгите ще се прибавят и отнемат награди за праведниците и ще се определя окончателното наказание на грешниците.

Откровение 20:12
Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

Червеят и огънят на огненото езеро са по-скоро метафори, но ето един текст, който разкрива май съвсем реалистично нещата.

Матей 22:13
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

И изглежда точно така, защото за една нощ съм бил там. В тяло ли, без тяло ли, не зная, но висиш в нищото в нещо като черна тръба. нЕма толкова черно нещо в нашия свят, освен ако си заровен дълбоко под земята. Викаш, а дори ехо не се връща към теб. Усещаш една страхотна празнота в себе си, каквато нЕма в нашия свят и мъчителна самота, която нЕма никаква тенденция да бъде променена. Дори най-големият грешник в нашия свят не изпитва това отделяне от всичко във Вселената.

На практика знам какво означава молитвената агония на Цар Давид от Псалом 51 (СИ 50). „Не отнемай Святия Си Дух, върни ми радостта на Твоето спасение.”

И си докарах това с неподчинение на пряка и директна заповед на Светия Дух да не правя нещо. Е, направих го и злоупотребих с Божията благодат, на думи прославях Бога, на практика превъзнасях себе си и за да не изпадна в еднакво осъждение с Дявола, милостив бе Бог да ми даде да вкуся от плода на греховната употреба на Неговата благодат в пълна мяра.

Повисях една нощ в молитвена агония там, където, след оконачателния съд, нЕма нито молитва, нито покаяние, нито прошка, а само едно осъзнаване на своите вече непроменими грехове.

Неизличим спомен от лятото на 92 година. И нищо с което да се похвалиш. Мога само да отворя рубриката: „Не правете като Жабчо!”.

Реших все пак да ти отделя време, макар че си мисля, че за теб пребиваването в Клуба е просто да убиеш времето, като провокираш клубарите със специфичен интерес да те забавляват, като се наслаждаваш на главоблъсканиците, които им създаваш.

При положение, че в тебе нЕма страх Божий, не виждам как моето свидетелство може да те стресне по някакъв начин.

Но пък държа да те предупредя. Вече не можеш да кажеш пред Бога на този Страшен Съд, за който говорим, че не си знаел и че не си предупреден. В небесните ни досиета ще бъде записано, че съм те предупредил и донякъде обяснил, а ти си го пуснал покрай очите (ушите) си.

Милостив Господ да намери начин да те постресне малко!

Поздрави
Жабчо (Вехт Гадник)

Тошо вика: „Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.” (Притчи 1:7)