При богата фантазия и аз мога да измисля, че на Балканите в неолита са кацали извънземни
Можеш, но в 21-век.
Всяка научна фавтастика от миналото е плод на своето време.
Тук мога да дам пример с изключителното Пътешествие да Луната на Лукиан 120-190 г. то "Истинска История", където авторът категорично упоменава, че всичко е измислено.
2. Пътешествие до луната
Лукиан потегля с кораб и 50 моряци към западния Океан. След буря, продължила 80 дни, достига остров, където преди него са били Херакъл и Дионис. На острова тече река от вино; рибите в нея имат вкус на вино. Попадат на жени, подобни на лози, които съблазняват няколко моряци; моряците се срастват с тях и остават на острова (5-8).
Силен вятър ги издига на 600 км (3000 стадия) над земята. Попадат на луната, която е обитаема и управлявана от цар - Ендимион. Той е във война с владетеля на слънцето Фаетон заради спор около колонизацията на Венера. Във войската му влизат странни същества - бълхострелци, ветробегачи, жълъдоврабчета, паяци, големи като Цикладските острови. На брой бойците му са близо 60 милиона. Армията на Фаетон е подобна и битката е толкова кръвопролитна, че облаците се боядисват в червено и на земята вали кървав дъжд. В началото лунната войска има надмощие, но накрая Фаетон побеждава. Сключва се мирен договор и се взима решение за изпращане на обща колония на Венера (9-20).
Описание на лунните жители - те са само от един пол (мъжки). Ендимион бил толкова благодарен на Лукиан за помощта във войната, че му предложил ръката на сина си; но Лукиан отказал. Описание на лунните жители - забременяват в прасеца, някои порастват от посадени тестиси; пият сгъстен и изстискан въздух, очите им могат да се вадят и слагат, при смъртта си се разпръскват като дим. Имат огледало, през което виждат неща на голямо разстояние и с подробности - включително и на Земята.
След тези събития групата на Лукиан се завръща обратно, като минава през два града, разположени преди Земята - единият от тях е птичият град на Аристофан. Накрая, за голяма радост на екипажа, достигат водната повърхност (21-30).
Да не говорим за далеч по-стария Омир и неговата Одисея.
Та, научната фантастика на най-древните също стига до определен информационен капацитет. Колкото и да е развита фантазията ти, пак ще си ограничен в рамките на познатото от, което да черпиш идеи и да ги развиваш.
В конкретното, за което говоря ме озадачава информационния факт, че се фантазира едно и също на отдалечени в пространството места, до които се предполага, че няма как да достигне потокът от "общи" знания. Което ме навежда на мисълта, че много лесно рамкираме древния свят без да отчитаме някои важни податки за мисленето тогава.
Еще не съм прегледала новите линкове, които пуснахте, а и Лилава ми прати нещо интересно на лични, но по-късно.
Всичко е заповед върху заповед, правило върху правило, тук малко и там малко
|