Lampion, отдавна не пиша тук, но ще направя изключение, защото все повече хора в църквите разсъждават като тебе.

Първо относно задълженията вкъщи. Даже и голяма заплата да имаш, пари не се ядат, с храна става, а храната не се приготвя сама, трябва време и сили. Да допуснем, че на жената е отредено да готви и чисти. Какво се случва, когато мама вече я няма, а съпругата още не е дошла. Какво правим? Ядем всеки ден на кръчма и тънем в боклуци или?

След това вече си със съпруга. Вероятността тя да ходи на работа както и ти е много голяма, т.е. и двамата еднакво липсвате вкъщи. Прибирате се заедно, ти хващаш Библията и четеш, тя започва да готви, чисти и т.н. Не след дълго ще разбереш, че това ще я съсипе, независимо на колко духовен се правиш. А да живееш с изтощена и изнервена жена не е никак препоръчително нито за нея, нито за теб.

Появяват се децата. Имаш ли идея колко усилия коства малкото дете? Ами ако са близнаци...бедна ти е фантазията. Пак ли ще я караме на подчинение?

Мога още много да пиша, но не мисли, че те укорявам. Писнало ми е да гледам мързеливи мъже в евангелските църкви, които не заслужават да имат жените си.
Мисленето ти не е библейско, а ориенталско, да ме прощаваш. Бог ни е създал различни с жените в някой отношения и затова се допълваме. Да, те често проявяват слабост, защото се водят повече от емоциите и точно в такъв момент трябва да се подчинят на мъжа, който въпреки емоциите се води от разума и постъпва правилно. Ние имаме отговорност към семействата си и Бог иска не да експлоатираме жените, а заедно като сънаследници на благодатта да влезем в царството Му. Използването на библейски стихове за да подчиним друг човек не е добра идея. Така правят сектантите, към които силно се надявам да не принадлежиш.

"...откъде идваш ... и накъде отиваш..."
===

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите