|
Вестник Дневник
Автор: Иван Кутузов
Според кратко определение за сива икономика тя представлява съвкупност от недекларирани приходи от иначе законни стоки и услуги. Тази дефиниция е като че ли писана за икономическата и финансовата дейност, развъртяна от Българската православна църква (БПЦ).
Според информация от миналата седмица Националната агенция по приходите (НАП) е съставила на БПЦ ревизионен акт за 2.5 млн. лв., равен на дълг, натрупан от невнесени пенсионни и здравни осигуровки на свещениците.
Има съмнение, че част от парите може и да са преведени на НАП, но това да не може да бъде установено заради батака в църковното счетоводство. Друга вероятност е приходната агенция да не знае как да си прибере пари от църквата, защото досега май не го е правила.
По силата на конституцията и законите България е светска държава, а БПЦ - институция, олицетворяваща традиционното й вероизповедание. Тя е юридическо лице, което може да произвежда и продава вещи, свързани с богослужебната й дейност, ритуали и обреди. Според Закона за вероизповеданията сделките, които църквата извършва, не са търговски по смисъла на друг закон - търговския.
Това означава, че държавата е създала специални условия, за да може тя да финансира мисията си - да работи в сферите на просвещението, създаването на общности, милосърдието и благотворителността. Вместо да се съсредоточи върху присъщите си дела обаче, църквата е изцяло ангажирана с финансови и бизнес операции.
Изключенията от това правило в лицето на отделни свещеници са напълно изоставени на вярата и мисионерската им упоритост.
Църквата се разпорежда с имотите си, като ги заменя и отстъпва права на строеж, събира наеми и ренти, емитира и продава собствените си т.нар. ценни книжа - марки, свидетелства за кръщенета и венчавки, събира такси за извършване на обреди, организира дарителски фондове, поема задължения, участва в търгове и т.н.
В същото време наема работна ръка, на която често бави заплатите, изобщо не ги плаща или ги предоставя в натура, спестява здравните и пенсионните осигуровки, крие приходи, не отчита разходи и т.н. Църковните настоятелства са освободени от данък върху храмовете.
Те не плащат и за прилежащите им терени, както и за земеделските си земи. Църквата е освободена и от ДДС върху продажбите на свещи и целия останал т.нар. църковен монопол, с който търгува в храмовете и манастирите.
Според осреднените данни на различни източници само свещоливницата в "Илиянци" годишно произвежда малко над 400 тона свещи. Количеството е спаднало отпреди 5–6 години основно заради нелегално производство и внос от Китай . Въпреки това килограм свещи се продава на дребно за около 40 лв. при малко под 4 лв. производствени разходи.
На фона на този кипеж държавата се прави, че не е разбрала за пропуснатите си ползи, а огромната част от свещениците, особено в малките населени места, мизерстват. Според собствените им разкази в селата от Видинската и Великотърновската епархия например вместо заплати те трябвало да пласират около 2000 свещи, за да осигурят заплатите си.
Ако стане – стане. Най-често не успявали.
В същото време само през 2006 и 2007 г. инвестиционната стойност на няколко сделки с имоти, и то само на варненския владика Кирил, надхвърли 15 млн. лв. Въпросът какво спечели от това църквата остава без отговор и до днес.
Докато мълчи достолепно в позата на самодостатъчност и безконтролност, църквата иначе не пропуска и най-малката възможност тържествено да походи извън автономните си територии. През това време установява официозна и делова близост с най-високите етажи на държавната власт. Оставям на страна декоративната суетност на висшия клир. Става дума пак за пари.
Няколко години поред навръх Великден владици летяха със самолета на държавния глава, за да разнасят междуконтинентално фетиша на т.нар. благодатен ерусалимски огън. Във Варна местната структура на Националния институт по хидрология и метеорология при БАН се оказа дори замесена в доказването на "чудо": над новостроящата се камбанария на храма "Св. Прокопий Варненски" изгряла знаменателна дъга въпреки недостатъчната влажност на въздуха .
Още по-смешно стана, когато проба от водата, бликнала в олтара на грубия строеж, беше отнесена за анализ в държавно-общинското дружество ВиК, за да бъде потвърдено, че става дума за чудодеен питеен извор.
Разбира се, цялото това суетно суеверие има ясни финансови изражения. Църквата и държавата участват в бартер на услуги с прецизно калкулирани интереси.
Клирът осигурява на властта добавената стойност или допълнителна легитимност. По традиция това се случва, като й преотстъпва част от плюшената си помпозност. Но църквата често има и по-сериозни функции. Най-ясният пример за това даде самият патриарх Максим, като прие да бъде превърнат в знаков аксесоар за връщането на Симеон Сакскобургготски във властта. Тази услуга по-късно беше платена с лихвите.
Държавата сама наруши законите си, за да репресира опозицията на Св. синод в лицето на т.нар. разколници (акцията на 21 юли 2004 г., когато по разпореждане на бившия главен прокурор Филчев полицаи атакуваха над 200 храма, а техните свещеници бяха арестувани или прогонени, в някои случаи с побой и насилие). В резултат вече две правителства се борят с осъдителните решения на Съда по правата на човека в Страсбург, а неуредените сметки на църквата най-вероятно ще бъдат покрити от данъкоплатците.
В отделна категория влизат нерегламентираните контакти на отците, документирани във все още неразсекретената част от досиетата на бившата Държавна сигурност. След евентуалното им изваждане на бял свят вероятно ще станат известни ролите, които БПЦ разигра в драмите на прехода, както и греховните плодове на заиграването й с мутрите от периода на първоначалното натрупване.
Във всеки един от споменатите случаи висшият клир дава, за да получи: данъчни амнистии и пълна финансова безконтролност.
През това време държавата търпи църквата като офшорна зона на собствената си територия и опъва чадър над цялата й счетоводна, правна и морална каша. Срещу това не получава и знак, че, макар частично, би могла да бъде разтоварена от грижите за бедните, болните и неравните. Все функции, които дават смисъл на църквата като институция.
Определенията за сива икономика обикновено вървят с уговорката, че никога не са напълно точни заради нейната гъвкавост и приспособимост към промените на законите и санкциите. Но на БПЦ не й се налага да се адаптира към нищо.
Напротив! Единственото, на което сме свидетели през последните 20 години, е непрестанно напасване на държавата към реалните граници на разградения, но сърдито бранен църковен двор. Засега всеки опит да се влезе в него е овъртолван в едно и също софистично "плетение словес".
Щом иска да прави истински бизнес обаче висшият църковен "мениджмънт" трябва да бъде заставен да работи по законите на държавата. И да публикува (да речем в Църковен вестник) бюджета си, да даде обяснение в две графи – дебит/кредит, и да плати данъците си. Всичко останало е за комисията "Кушлев".
|
Църквата като офшорна зона
