|
В отговор на:
Ето още една прелюбопитна и доста древна молитва, пак от чинопоследованието на погребението:
"Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят! Сам Ти Господи, упокой душата на починалия твой раб в място светло, в място злачно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка. Всяко съгрешение, което е сторил с думи или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Едничък Ти, Господи, си без грях; Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина. Защото ти си възкресението, животът и покоят на починалия Твой раб, Христе Боже наш, и затова на Тебе отправяме слава с безначалния Твой Отец, и пресветия благ и животворящ Твой Дух, сега и винаги,, и во веки веков. Амин."
Христос е възкресението, животът и покоят. Или в покой мъртвият очаква възкресение и живот.
С две думи - мъртвият съвсем съзнателно очаква възкресението, в покой ли, в мъки ли, това е друг въпрос
Това го знаем, и това е самата истина, която засвидетелства именно това: че "зори" и НЕправедните душ`ички на нашите близки, приятели, познати - на всяка една душа, намираща се в Ада - е ж и в а, разумна личност, носеща н себе си Божият образ.
И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?(1Пет., 4:18)
Разбира се, че в Ада - колцина са праведниците днес по Земята ? Затова и са молитвите, които цитираш в чинопоследованието, и то не е само в погребалния чин. Молим се с „у п о к о й душата на починалия твой раб в място светло, в място злачно, Д Е Т О* няма никаква болка, скръб и въздишка”
Царството Хрисотво е наречено
*Първосвещеническата молитва завършва с Главното, а то е желанието на Бога всички Негови да бъдат в Царството Небесно в_Едно с Любовта:
[17:24] Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.
|
Значи, са ж и в и, разумни личности [re: spanishcaravan]
Значи, са ж и в и, разумни личности