Сам Христос откровява в Свое време, че ще бъде "в сърцето на земята" [Мат.,12:40]. Да, Син Божий, бидейки и човек, с тялото Си е бил в пещерата (гроба), ала с духа Си е слязал в тъмницата на Ада.

„понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който (дух) Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница"

*Тъмницата (гр. fylake) е онова понятие, което в Стария Завет наричат преизподня (шеол). . А защо щеше да им е проповядвано, ако не за да повярват, т.е. да променят съдбата си? Няма защо да смятаме, че Той е проповядвал на онези духове, чиято участ е предизвестена. Просто Евангелието е трябвало да слезе и в ада, защото то обхваща целия човешки род. Не можем да приемем, че починалите преди Христа вече са обречени, още повече, че те са починали във времето преди изкуплението. Дори и в смъртта човекът не престава да губи основния си белег за човешкост - свободната воля.

Предвиждайки слизането на Спасителя в Ада и победата Му над смъртта, пророк Исаия бе възкликнал: „Адът се огорчи, като Те срещна в преизподнята си.”

От това, че Христос е проповядвал на духовете в шеола следват два много важни извода. Първият е, че щом Христос е проповядвал на духовете, то те явно съществуват и второ, щом им е проповядвал те явно не са спали. Не би било възпитано от тяхна страна да спят, нали?

Още е казано, че “Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и и з в а ж д а;[от преизподнята] ” (1Цар.,2:6)

Ако душата след смъртта не съществуваше, ние не бихме били изкупени. За какво става дума? Когато Христос се въплъщава Той приема цялото човешко естество, освен греха /Евр. 4:15/. Така, това означава че Христос има и истинска човешка душа. Ако допуснем, че душата на човека /а Христос има и човешка душа, нали е подобен на нас!/ умира, то и Христовата душа в гроба би трябвало да умре (въпреки, че Писанието говори недвусмислено: ". . . умъртвен по плът, но оживял по дух". . .). А ако е умряла, то ние не сме изкупени. Христос е бил само Бог без да бъде човек. Ако пък кажем, че Христос не е имал човешка душа, то нека си припомним, че ако нещо от човешкото естество не е възприето от Христос, то не би било и изкупено от Него. Излиза, че ако не вярваме в безсмъртието на душите и в тяхното реално, а не несъзнателно съществуване след смъртта (както вярват аднетистите, смятайки човешките душ`и подобни на "спящи кукли" - тоест, мъртви), то ние отричаме изкуплението, което Христос ни дарува. Тогава не сме никакви християни, а по-скоро сме подобни на садукеите.

* Препечатано от форума на Н. Антонов, с незначителна редакция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите