Божието откровение за Лазар и безимения богаташ / Религия и мистика / Християнство

Нека си припомним този разказ, като използуваме нашироко тълкуването му от св.Йоан Златоуст в редица негови слова ”За Лазаря”. Изказаните от него мъдри мисли могат да ни бъдат много полезни за правилното осветляване на най-важните пунктове по въпроса за Живота след живота.

”Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа; и псета идваха, та ближеха струпите му. . .” (Лука 16:19-21).

Първото нещо, което бие на очи при четенето на тия редове, е ярко контрастната сцена: горе, в дворците на богаташа, се разкрива пищна картина – обилно ядене и пиене, музика, смехове и веселие; а долу се вижда друга картина – крайна сиромашия, глад, болести и сълзи. Горе пирува ежедневно богаташът със своите приятели, а долу бедствува Лазар, заобиколен от кучета.

Но нека не избързваме да пожелаваме за себе си участта на служителя на мамона! Преди да се решим да си изберем неговото място, нека разгледаме внимателно какъв е той – дали е добър или лош! Защото кой би желал да бъде на мястото на лошия? И тъй, какъв е нравственият облик на богаташа? – Отрицателен! Може ли един добър човек така безсъвестно и егоистично да пирува и разточителствува всеки ден, и то пред лицето на крайната мизерия? Кой добър човек би се чувствувал доволен и щастлив, когато пред вратите му ежедневно се разиграва страшната сцена на чуждото нещастие?

Нечестивците, които временно благоденствуват и чрез грях печелят удоволствия и богатства, не могат да се нарекат щастливи. Дори и да не ги улови човешкият съд, очаква ги Божий съд.Св. цар Давид е описал много живо временните успехи на нечестивците. Той сякаш е дал портрета на надменния богаташ и на всички, подобни на него, когато е писал: ”За тях няма страдания до смъртта им и силите им са крепки; за човешкия труд ги няма... Гордост ги е обвила като огърлие..., изпъкнали са очите им от тлъстина..., на всички се присмиват..., говорят надменно... И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатства!” (Пс.72:4-12).

Псалмопевецът е бил отначало дълбоко смутен от щастието на нечестивците и е бил готов дори да се разколебае във вярата си. Има ли Провидение? Съществува ли Божия правда в тоя свят? Псалмопевецът намерил разгадката на мъчителната тайна и успокоил своето недоумение. ”Тъй на хлъзгави пътища си ги турил Ти (Господи) и ги сваляш в пропаст. Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси! Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове” (Пс. 72:18-20).

Ясно е за какъв сън става дума тук и за какво събуждане. Сънят – това е земният живот, а събуждането е смъртта. Колкото и хубави неща да си сънувал, събудиш ли се, нищо не остава от тях. Така е и с целия земен живот на човека, с неговите веселия, пиршества, трупане на богатства, опиянение от слава и почести и пр. Всичко това при настъпването на смъртта изчезва безследно като сън. Имайки предвид тази проста истина, Христос казва: ”Умря сиромахът... Умря и богаташът” (Лука 16:22), т.е. и за двамата земният сън се свърши, за да започне вечният им живот. Какво следва подир това? Нищо – отговарят невярващите. – Край на всичко! Небитие!”

Но дали е така? За невярващите, невиждащи нищо отвъд смъртта, с последния издъх свършва животът на човека и с погребването му той изчезва завинаги. Ала в действителност не е така! Невярващите не могат да бъдат меродавен критерий по един толкова важен и съдбоносен въпрос, какъвто е въпросът за съдбата на човека след смъртта. Ако мъртвите изчезват завинаги от нашия поглед, те съвсем не изчезват от всевиждащото Око на Онзи, Комуто са еднакво открити и двата свята – видимият и невидимият (Евр. 4:13). Той и тук, и там е в Своята област; пред Него всичко, което ни изумява и поразява, е само обикновено проявяване на Неговия Промисъл.

След първото действие на разигралата се пред нас драма Христос ни показва във второто действие задгробната участ на Лазаря и на богаташа. Ние изумени виждаме, че ролите са се сменили. И сега има горе и долу; но горе е Лазар, а долу – богаташът. Лазар е в рая. Нечестивият богаташ е в ада. Мъчителният земен сън на Лазаря се е изпарил като временен кошмар при изгрева на вечността. А веселият сън на богаташа е изчезнал като утринна мъгла, разпръсната от подухването на вятъра. Настъпила е вечността – за единия безкрайно радостна, за другия – безкрайно мъчителна!

Псалмопевецът добре знаел, че няма де да се бяга от Бога (Пс.138:7-12), и затова изповядал истината: ”Душата ми е непрестанно в Твоята ръка” (Пс.118:109). Това важи за всички ни.

Какво четем за тях по-нататък? ”И в ада, когато беше на мъки...” (Лука 16:23-24).
Такъв е краят на всеки неразкаян грешник – вечна мъка в адските пламъци, съжаления и угризения! Тук няма и помен от цветни полянки, от весел глъч, от нежна музика и розова светлина! Напротив, безотрадна, отчайваща действителност, море от мъки! По закона на Божията правда добродетелта се възнаграждава богато в задгробния свят, а грехът се наказва заслужено, щом е бил свързан с неразкаяност тук на земята. Христос ни разкрива предупредително всичко това, за да ни подтикне към своевременно изправление, чрез което единствено се избягва вечният ад. Същевременно Той ни дава единствения верен отговор на нашите тревожни питания: Де е Бог? Не вижда ли Той какво се върши на земята? Защо праведниците често страдат, а нечестивците благоденствуват в този свят? Де е Божията правда? – Христос ни отговаря: ”Божията правда е жива, но трябва да имаш жива вяра, за да я видиш. Тя действува и ако действията й не всякога се забелязват тук, те непременно ще проличат отвъд!”