|
В отговор на:
"Заспивам" (koimamai) се използва като евфемизъм за "умирам".
Така както в българския употребяваме "почивам": "Той почина" значи "той умря".
Всичко друго е съботянска фантазия.
На 15 август Църквата чества празника "Успение (заспиване) на пресвета Богородица".
Многознаменателно е, че всички праведници си отиват от този свят тихо, мирно и спокойно, все едно че заспиват. Дори и тези, които претърпяват добро_волно мъченическа смърт заради вярата в Христа Бога, нерядко си отиват с усмивка на уста, мнозина дори и не изпитват болка, въпреки силните мъчения, или пък бързо са изцелявани, за почуда на неверниците. Като стана въпрос за неверници, тук някой спомена някъде, как се нагледал на хора-атеисти, които в края на живота си умирали не само в мъки - за себе си и за близките - ами и буквално умирали в лайната си (извинявам се за израза, но няма с какво друго да го заменя). Това никак не е случайно.
". . . Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря[11:12-14];
Казал им открито тогава, когато решил да им открие ИСТИНАТА, че Лазар не е заспал, а е умрял.
Казва се, че Давид, умирайки заспал, и добре че е така, отколкото да се бе осрал, както мнозина почиват, оставяйки тялото, отивайки в небитието (извинявам се, за което).
"Желаем да напуснем тялото и да се приберем [с душата си] у Господа" (2 Кор. 5:8).
"Желая да се освободя [от тялото] и да бъда с Христа, защото това е много по-добро" (Филип. 1:23).
"Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно." (2Кор., 5:1)
"Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден" (2 Петр. 2:9).
Как може душата да се мъчи, ако спи - как, питам г-жа пчеличката ?
|