Мда, повечето неща, които казваш, са точни. Може би не изцяло, но до голяма степен.

За мен Преданието никъде не противоречи на Писанието. Колкото до култа към св. Богородица, знаеш, че основният й химн - "Ave Maria/Богородице Дево, радуй ся" идва от евангелски текст.

Да, разбира се, Църквата е цялата християнска общност, а далеч не само някаква затворена каста. Организацията служи на общността, а не обратното.

Ако сред православните (или респективно католиците) е имало и има истински християни, тогава Реформация изобщо не е била нужна. Било е нужно само затягане на дисциплината. Щом в една общност може да има истински християни,при това и по учение, а не само по чистосърдечие, значи тя е истинската Църква. Ако не е, то и християните в нея до един ще са си еретици (при все че сред тях може да има чистосърдечни, макар и заблудени вярващи). Естествено е истинските християни да са малцина, каквито и да са догмите. И хиляда Реформации (или съответно - и хиляда Събора) няма да поправят сами склонността ни към гордост или нехайство. Затова се налагат нови Събори (кой знае - може би затова и след Реформацията протестантите продължават да се роят). Но ако учението е истинско, тогава е възможно някой все пак да бъде истински християнин и да достигне Царството тъкмо чрез това вярно учение. А явно и двамата не вярваме, че до Реформацията всички са били еретици. Тогава какво го е прихванало Лутер?

Да се сравнява правславната/католическата Църква със Синедриона или с храмовите свещеници от Йерусалим ми се вижда неточно. Все пак православите и католиците вярваме, че Иисус е Месия, за разлика от оня първосвещеник. И със сигурност в Новия завет не пише нищо за приемници на апостолите, въздигнати от камъни. Нека това, което е казано за Авраамовото потомство, да си важи за него.

Апостолските църкви не са само две, повече са. Освен православните и католиците съществуват още армено-грегорианите, сиро-яковитите, Халдейската Църква, китайските несториани, етиопската Църква и дори, ако не бъркам, индийската Църква на св. ап. Тома (но тук може и да греша). Общото между тях е претенцията за универсалност (съвсем разбираема и единствено логична у християни, които не си играят на релативизъм) и историческият факт на апостолския им произход. Разликата е в отделни моменти от догмите. Просто казано - апостолските Църкви, разбира се, могат да изпадат в ереси. Някога Рим е изобличил няколко константинополски ереси. После пък е станало обратното. И до днес обаче тези стари Църкви, макар да имат сериозни принципни различия и често да не са в общение помежду си не могат и не биха отрекли една на друга факта, че всяка от тях има неувреден възглед за право_славността като такава и за универсалност на Христовото учение. В този смисъл един халкедонски православен (като мен), един католик и един арменец са на обща позиция относно Реформацията. Виждаш, че разликата между старите Църкви не е толкова рязка, колкото е между тях и общностите на реформистите.

Едно е сигурно - традициите и на православните, и на арменците, и на Рим, и на етиопците са проследими поне до ІV в. А отношението им към Преданието ги връща назад поне до ІІ в. Доколкото пък първите авторитети на преданието са ученици на апостоли, мисля, че претенциите на Лутер за някакво очистено от новости християнство са напълно несъстоятелни. Лутер прави лабораторно християнство, стерилно християнство, християнство на експеримента; вяра, остъргана от плътта - от нея е останал само скелетът. А по-новите наследници на реформацията изцяло губят представа за старинното християнство - това, което чисто исторически е по-близо до вярата на апостолите.

Expellendus est Staurius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите