|
Фактически си прав. В Преданието има много неща, които не са фиксирани от І в. Това никой нормален православен или католик не бива да го отрича. За това си има причина - понеже ересите са непрекъснато възникващи, се налагат точни формулировки, които да ги оборват. Много от тия формулировки не могат да се намерят в чист вид в Писанието или в Преданието, както е засвидетелствано внай-ранни източници. Тъй че просто няма как да няма нови добавки. Новостите не са ерес сами по себе си. Такива са само отявлено извращаващите истината новости.
Ако говорим за по-ясно формулиране и обяснение на апостолското учение, съм съгласен. Напр. никейският символ в синтезиран вид формулира основните точки на вярата, но тези формулировки намират потвърждения в новозаветния текст. Протестантските църкви също формулират свои изповеди на вяра, в които по точки в синтезиран вид обобщават в какво вярват на база на библейския текст. Затова и протестантските пастори проповядват и пишат книги за да поясняват и изясняват вярата на обикновените хора, а не ги оставят просто да си четат Библията и сами да си я тълкуват. Но всичко това е изясняване и доуточняване на Писанието. Естествено новите ереси изискват нови доуточнения. Напр. появата на мормоните или свидетелите на Йехова е изисквало по-точно обяснение и формулиране на тези принципи, в които те се отклоняват. Но пак говорим за ОБЯСНЕНИЕ на апостолското учение, а не коренно различни и чужди на това учение нововъведения. Напр. поклонението към Дева Мария не намира потвърждение в Новия Завет, напротив. А да не говорим за християнизираните езически ритуали и празници.
За мен Реформацията има един фундаментален проблем - тя предполага, че поне 1400 г. християнска история са минали без истинска Църква. Което е невъзможно за мен. Просто не го вярвам.
Аз също не го вярвам. Но имаме различни дефиниции за църква. За мен църквата не е централизирана организация, а живо тяло, в което участва всеки истински вярващ. В този смисъл вярвам, че както Бог отговори на пророк Илия:
18 Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали. (3 Царе 19)
така и през всички векове е имало искрено вярващи християни и сред католиците и сред православните, част от истинската църква. Защото Исус дойде и се противопостави и бе осъден от първосвещеника, който беше официалният религиозен ръководител по закона на Мойсей. Този първосвещеник бидейки такъв дори пророкува без да разбере воден от Духа за жертвената смърт на Исус. Т.е. той имаше дори божията благодат действаща в официалният му духовен пост. И пак беше в заблуда и не разпозна Месията, а Го осъди. В Стария Завет пък Бог не пощади и потомците на Давид, на който беше обещал вечно царство и наследник, който винаги да седи на трона, а когато съгрешиха първо им отне по-голямата част от царството, а после ги изпрати в плен. Какво като имаха приемственост?
Йоан Кръстител предупреди евреите, които се уповаваха, че са чада на Авраам и затова са под вечния завет с Бога:
Лука 3:8
Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.
А и Павел казва:
Галатяни 3:7
Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;
Затова и апостолската приемственост в ръкополагането, с която се хвалят и католици и православни за мен е несъстоятелна. Защото Бог може и от камъните да въздигне правоприемници на апостолите. А интересно как и двете църкви имат апостолска приемственост а са отделни?
Ако за едно нещо има няколко възможни обяснения, то вярно е най-простото.
|