Нямам предвид, че невярното мнение автоматично води до Пъкъла. А само това - че няма такова нещо като религиозна полуистина.

Евангелистите явно си имате разработено схващане по въпроса, което, изглежда, не е от най-радикално антитрадиционните. А това ми допада. Щом смяташ Съборите и Отците за път към Новия завет - това е добре.

Православните наричаме и св. Лука апостол. Но това не е от най-значимите въпроси. Да, ставаше дума за принципа - че не само апостоли участват в писането на Завета.

Нищо не те предпазва автоматично от ерес - нито Преданието, нито дори Писанието. Може да те предпази само целостта на възприемането им заедно, без остатък. Тази цялост и тази духовност, разбира се, може да се прояви само при голяма любов и смирение. Винаги еретикът има недостатък в разбирането или на нещо от Преданието, или на нещо от Писанието. Този недостатък обикновено се оказва недостиг на любов.
Това, което казваш - че християнската духовност може да те опази от ерес дори и само чрез Преданието, е проява на православен мистицизъм. Приятно е, когато евангелист внезапно формулира нещо такова :) Има наши монаси, които вярват в това. Те казват: "Дори всички екземпляри от Библията да изгорят, Преданието няма да изгори докато има и един жив християнин".

Тук си прав, "Свидетелите" са безумни. И това с духовния християнин ми хареса - смятам, че човек може да не разбира и дори на първо време да не може да приеме дадено учение, но ако в него има смирение и добросъвестно желание за изследване, ще стигне отново до пълнотата на християнското разбиране и ще се откаже от ереста. За да не бъда голословен, ще добавя, че, смятайки се за православен, всъщност съм минал през ереси, които твърде бавно съм осъзнавал. Възможно е поради несъвършенството на разбирането ми (а това ще рече - и на любовта ми) утре да стигна до някое частно верско мнение, коетопак да е ерес. Но ако си налягам парцалите, вероятно пак ще имам щастието да се отърва от него. За всеки християнин ереста е като тридневната малария - връща се отново. И се лекува със смирение, с четене и слушане. И на Писанието, и на Преданието за повечето хора.

Според мен тази християнска духовност, за която говориш (тя включва и смирението, и добросъвестността), се проявява при пълно внимание към целостта на Писание и Предание. Тогава рязко намалява възможността за недоразумение.

Не смятам, че изобличаването на ерес минава през създаването на нова. Лутер, знаеш, за мен е еретик (всъщност и ние с теб един за друг сме еретици, но това не пречи на обмяната на информация и на добронамереността). Смятам, че всъщност нещата, които можем да сметнем заеретични у някого от Отците, са или не докрай ясно изказани, или са не докрай ясноразбрани от нас. Затова наблягам на нуждата от постоянен цялостен поглед върху Писанието и Преданието - той би ни изяснил много неща. Писанието и Преданието взаимно се тълкуват, в известен смисъл. Но само в ума на обичащия Бога.

Не смятам, че Писанието побира цялото християнство, защото в самото Писание пише друго. С теб вече си дадохме примера с невъзможността да се запишат всички думи на Христа.

Това за батака е добре казано. Но да се изясни батакът в едно място от библията с друго място от Библията е колкото просто, толкова и понякога подвеждащо разрешение. Защото така всъщност отделният християнин, четящ Библията си, повтаря сам дейността на Събора - чете, сравнява и взима позиция. А Църквата не е един човек - тя е там, където повече от един се съберат в Христово име. Съборността, общностният дух е изключително важен. Четейки съборното решение, разрешило даден батак, ние сякаш присъстваме на Събора. Тълкувайки сами, у дома, нищо не ни гарантира, че ще стигнем до друго, а не до ерес. Тук нещата пак опират и до смирението, разбира се. Не може да се върви срещу епископите (освен за частни работи) - така е и в Писанието, а двойно по-вярно е това, когато става дума за епископско съборно решение.

Ако не вярваш, че има неща, казани от апостолите и записани едва след тях, вероятно влизаш в противоречие с края на две от Йоановите послания.

Да, апостолите са хора на Писанието, когато цитират Писанието на Стария завет, по това спор нямаме. Но какви са, когато цитират не Писанието, а очевидно Предание?
Защото имената на Ианий и Иамврий, както и цитатът от Енох просто не са от Стария завет.

да, аз вярвам, че цялата история на християнството е нещо подобно на това, което ти наричаш предание, един ден ще разберем, кое в него е злато, сребро и скъпоценни камъни и кое е плява и ще изгори. Въпроса е, че Писанието го имаме още днес. Иначе да- аз обичам християнските автори и ги чета- някои от моите обичани автори са приемани от всички християни, други само от протестантите. ако това е предание- да, има такова нещо.
Святия Дух работи и днес и през последните две хиляди години и върши своята работа- ако неговите дела са предание, никой не го отрича. Нещо повече- всеки има своето свято предание в своя живот, в живота на своята общност, в живота на своето семейство и приятели. Това свято предание е пълно със субективизъм, но това е цената, която плащаме на това, че сме едни грешни хора, които отчасти знаят. това свято предание е осъществявано и в поколенията преди нас и няма нищо лошо да го изследваме е да се назидаваме и наслаждаваме на него.

Към последните ти думи почти нямам какво да добавя. Само това - че Църквата с помощта на Светия Дух и до днес успешно изобличава фалшивите предания и запазва истинското Предание - точно както постъпва и с писанията и Писанието. Ако не беше така, нямаше да имаме сигурност какво е ерес и какво - истинско християнство.
Иначе мога да се подпиша под думите ти.

Expellendus est Staurius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите