По отношение на религията обаче наистина смятам, че нещата стоят така - вярно или невярно
не съм сижгурен, че е така. Твърдението, че `невярващите ако не ес покаят ще горят в пъкъла` е по-скоро вярно, но изксазано по такъв начин може по-скоро да осуети, отколкото да подпомогне Божиите планове за определени невярващи.
Вичко това изобщо не отменя Божията намеса и вдъхновение. Напротив, то показва, че и Преданието е вдъхновено свише, а не само Писанието. Защото съборните решения днес са си това - Предание.

Сега ти ме вкарваш в плоскост, в която никой евангелски християнин не стои. Много събития извън Писанието са вдъхновени свише, ние изобкщо не твърдим, че само Писанието е вдъхновено свише. моята вяра също е вдъхновена свише( апостол Павел твърди, че никой не може да нарече Исус Господ освен чрез Святия Дух). Когато казвам, че Святия дух е инспирирал и контролирал утвърждаването на Новия завет това включва всички авторитетни вмнения, които са натежали за това решения- вкл. и съборите. Но евангелските християни вярваме, че Святия дух свидетелства в сърцата ни, че това е Писанието.
По а) ще отбележа, че все пак е имало период, в който в Новия завет са влизали и текстове не от апостол - значи не само апостолският жизнен срок и особена служба определя Писанието.
Ами то и сега Лука си е неапостол, въпроса е, че преди писанията на Лука да бъдат приети като Божия Слово е имало живи апостоли и те са игрраели ролята на авторитет. не те разбирам тук какво имаш предвид.
Мога да дам и пример със сериозна ерес, формулирана от една буква разлика с ортодоксален текст - арианството
Ами не мога да се съглася с примера ти- той според мен работи за моята теза. Арий освен Писанието е приемал всички раннохристиянски автори- отци и поместни събори, опонирали на еретицинте преди него. това не го е предпазило от перспективата да бъде еретик.
Но ако имаме и един процент разлика в Писанието с тях, напрактика би могло да се окаже, че изпитваме респект към различно учение. Допускам го само за разговора, иначе съм убеден, че няма разлика в убежденията на ранните християни и днешната православна Църква. Но нека разгледаме примера - днес има секта, която отрича Св.Троица и до голяма степен - божествеността на Христа заради несъгласието си с масово публикувания вариант на Библията на крал Джеймс, латинския textus receptus и византийския канон. Това са Свидетелите на Йехова, разбира се
Оооо- сведетелите на Йехова не са добросъвестни изследователи на Писанията, които от своята изследователска страст са се спънали в една буквичка от кинг Джеймс. Това са хора сред които действа демоничен дух, който ги е завлякъл в ерес. Те нямат епистомологичен проблем, те имат духовен проблем. Въпрос на обстоятелства е този проблем да бъде облечен в една или друга ерес. Духовните християни не се превръщат в еретици, защото са се спъналив някакъв текст от писанието, опаките `християни` си намират текстове, чрез които да отидат на неортодоксални позиции.
Това, което се опитвам да докажа е, че дори при различияв текста обаче може да има единомислие - и то се гарантира от Преданието. Защото ако Писанието е единственият неоспорим авторитет, а дава възможности за колебания вразбирането, трябва да има на какво да се опрем и да продължим в единомислие с ранната Църква. Наречи го духовна патерица. Наречи го християнска интуиция. Наречи го постоянна грижа на Бога за нас. Тази постоянна грижа се проявява там, където можем да се препънем в някоя грапавина на Писанието, колкото и дребна да изглежда тя и най-често се проявява чрез също боговдъхновените мнения на Отците и решеия на Съборите.

Ама всеки текст дава възможност за колебания в разбирането. Факт е, че днес, когато нямаме външна принуда и сред посветените хора приемащи определено предание настъпва това роене. Преданието не е по-ясно и по-изключващо проблеми от Писанието. Във всеки фиксиран казус могат да възникнат нови подказуси и тогава имаме нужда от ново предание, което да реши тези подказуси. Това е безкраен процес. Точно това, което наричаш християнска интуиция(а аз християнска духовност) може да свърши идеална работа и само с Преданието и само с Писанието.
и най-светият човек може да наговори куп неточни неща. Примерно когато свети Августин пише, че антиподи няма и не може да има, ми е ясно, че е далеч по-неграмотен по география и космология от много езичници. Абе проблемите в авторитета извън Писанието не е само по отношение на съществуването на Австралия или формата на земята.
Аз нямам предвид научни или фиолсофски категории изказани неточно, а неправилин неща от духовен характер. Например в своите правила Василий Велики казва, че е едно жената да изневери на мъжа, а друго мъжът да изневери на жената, че това са грехове с различна стойност и изискват ръзлично отношение, реакция на засегнатите и присъда. Такива неща имам предвид под глупост. Да не говорим например, че Григорий Нисийски има космогонични проблеми да речем и т.н. според православните пък Блажени Августин има еретични телистични учения и прочие. да не говорим пък, че например т.нар . Трите глави са осъдени след години на приемане и т.н.Точно защото ересите прокарвани от тях не са били осъзнавани на момента и така са били широко приемани. Защо изключваме, че Лутер и Реформацията примерно не изобличават други широко приемани ереси, минавали метър до този момент?
И защото все пак не цялото християнство е побрано в страниците на Писанието
ами това е проблема- че всичко необходимо е побрано точно там. А всички ние предаваме тази истина, побрана в писанието на своето време и своето поколение на подходящ език и в подходяща форма.
При цитирането на Преданието работата стои като при разликите в текста на Писанието - и минималното количество има значение. Дори само един цитат от Преданието в Новия завет вече означава, че Sola Scriptura трябва да се промени на "quasi/почти Sola Scriptura". Което вече не е принцип. Пък и не е само това. Не става дума нито само за Енох у ап. Иуда, нито само за Ианий и Иамврий у ап. Павел
Сега ти опровергаваш пронципа sola scriptura какъвто всъщност никой не го приема. sola scriptura е, когато виидш пълен батак и всеки елемент от батака ти бъде обясняван чрез събор, съборче или папско опстановление да кажеш- това не ме интересува, четете си Библиите. Ние сега свеждаме sola scriptura до това дали имаме право да цитираме Ианий и Иамврий или нямаме. Ми ние евангелските християни нямаме проблем с две, пет, двайсет имена или събития, имаме проблем обаче с огромния комплакс от ритуали, дейности, правила, формиращи облика на църквата и задушаващи автентичния християнски дух, какъвто го виждаме в Библията.
Не се съмнявам, че писаните Послания и устните поучения на апостолите имат еднакво значение.
Аз пък не се съмнявам, че няма разлика между писаното и казаното от апостолите. нямало е тайни, които да не ги напишат, пък само да ги кажат и тези тайни после да се запишат триста години след това.
Виж, за Sola Scriptura като Христов принцип не си прав. Не мисля, че в Новия завет има текст, който да ни учи да вярваме само на Писанието.

Ами аз се аргументирах, че христос е Човек на Писанието, че апостолите са хора на Писанието, твоите аргументи, че за тях има някакво предание с равен авторите на Стария завет е, че са цитирали Ианий и Иамврий и Енох. В Новия завет има стотици цитати на Стария завет, Христос се позовава непрекъснато на написаното, нао ти казваш, че има предание, което за тях е еднакво авторитетно с Писанието. Не ме убеждаваш.
Не поставям Предание над Писание, между тях няма йерархично отношение.
Може би различие имаме едва тук, защото ти явно не отхвърляш Светото Предание по принцип, а просто го поставяш йерархично след Светото Писание. Прав ли съм?

да, аз вярвам, че цялата история на християнството е нещо подобно на това, което ти наричаш предание, един ден ще разберем, кое в него е злато, сребро и скъпоценни камъни и кое е плява и ще изгори. Въпроса е, че Писанието го имаме още днес. Иначе да- аз обичам християнските автори и ги чета- някои от моите обичани автори са приемани от всички християни, други само от протестантите. ако това е предание- да, има такова нещо.
Святия Дух работи и днес и през последните две хиляди години и върши своята работа- ако неговите дела са предание, никой не го отрича. Нещо повече- всеки има своето свято предание в своя живот, в живота на своята общност, в живота на своето семейство и приятели. Това свято предание е пълно със субективизъм, но това е цената, която плащаме на това, че сме едни грешни хора, които отчасти знаят. това свято предание е осъществявано и в поколенията преди нас и няма нищо лошо да го изследваме е да се назидаваме и наслаждаваме на него.