|
Не само трябва да се работи, а трябва да се гледа и шампионска лига. Писането няма да избяга
Сега остава да решим обаче има ли момент, в който, вече като християнин, св. Павел да е бил еретик. Ако е бил, значи има основание нещо от произведенията му да отпадне. Ако не е бил, тогава такова основание няма.
Ей, значи според теб има две състояния на християнските писмени документи- ерес или Божие Слово. Писанието е специално нещо, то не е просто струпано на куп всичко читаво и нееретично сътворено от примерните християни. Това не е механичен сборник на всички достойни за уважение документи на християнските автори от първи век, защо ти е толкова трудно да допуснеш, че Бог е целял специален ефект и въздействие събирайки точно тези 27 книги на Новия завет?
Очевидно постигането на тази конкретна цел (Новия завет за нас) е минало през исторически етапи, което двамата с теб не оспорваме. Следователно е имало моменти в историята, когато Новият завет а) не е съществувал, когато б) е бил оформен само отчасти и когато в) е бил цялостно оформен, но с различно съдържание от днешното
а) не е съществувал, когато е имало апостоли с всичкия им авторитет и феноменални служения.
б) бе това само отчасти след апостолското време касае едно две послания плюс минус и откровение. в обем е около 5% и по-малко то Новия завет.
в) това се припокрива с б)- `спорната част от Новия завет е нищожна.
Кажи ми, моля, какво тогава прави нашата днешна вяра същата като тяхната, щом Писанията ни са различни
Ами аз вече ти казах. Дори да ни е напълно на 100%, а не на 98% еднакъв Новия завет нашите различия ще произтичат в много по-голяма степен от субективните ни разбирания, произтичащи от епохата в която живеем или от личните ни склонности, отколкото от 2% разлика. Въпреки това придържането към върховния авторитет на Писанията е най-доброто нещо, което християните могат да правят. Иначе резултатите са доста по-лоши.
Ти преекспонираш разликите в текста, за мен основния ни проблем е разликите в човешкия фактор, затова казвам- имаенно респекта към Писанието чрез Сватия Дух прави вярата ни все пак да бъде същата като на християните преди 1800 години да речем.
Не съм се изразил достатъчно ясно, както изглежда. Имам предвид, че принципът Sola Scriptura е изначално невъзможен за спазване, а не просто спорадично нарушаван.
Авторът на принципа не е имал предвид това, което крайните скриптуристи имат предвид днес - Лутер не отхвърля Преданието изцяло. Напротив, той често се основава "на Писанието и на доводи от разума" (пред Райхстага във Вормс) и "на Писанието и ранните Отци". И сам заявява, че вярата му е "тази на свети Атанасий".
О, Лутер се позовава непрекъснато на отците, Калвин също, Уесли също, ние нямаме проблем с отците. Просто не ги приемаме за такъв непогрешим авторитет както Писанието. Когато прочета някаква глупост написана от Василий Велики това изобщо не ме притиснява да се наслаждавам иначе на всички прекрасни и добри неща, които чета от него. Защото това е просто Василий Велики и понякога пише и недотам умни неща, както и другите отци. Но в Писанието няма глупости, това е непогрешимо Слово на Бога.Принципът Sola Scriptura е абсолютно необходим, той е бил валиден по времето на служението на Христос и е принцип на Христос, това е праведен принцип на истинските юдеи, възприет от християните спрямо техните християнски писания на Новия завет впоследствие.
Писанието цитира Преданието
Замисли се над това. Пианието не приема за авторитет цялото Предание съществуващо към онзи момент, а нищожна част от него. Тя става авторитет именно защото е цитирана в Писанието. Останалата част или се изгубва и отива в небитието(доста неавторитетно) или остава в еврейските книги като Талмуда(още по-неавторитетно). Тъй, че това което казваш работи по-скоро против съществуващото към онзи момент предание.
истинска вяра може да има и без Писание, само по Предание, както е между Авраам и Моисей;
но пък след Мойсей няма истинска вяра без Писание. Да не говорим, че между Йосиф и Мойсей е съмнително калко е имало изобщо истинска вяра, от тази пасмина дето Мойсей извежда от Египет няма много истински вярващи струва ми се, та затова става цялата тази драма в пустинята, практически Мойсей гради от кота 0.
Новият завет споменава известни, но невключени книги на раннохристиянски апостоли
да, като и на критски и атински поети. това нищо не доказва за авторитета на преданието. както виждаш цитатите са от широк кръ източници и те нямат еднакъв авторитет с Новия завет.
някои стихове в Новия завет са претърпели промяна
тук вече отидохме на решителните 0.0001%. останалите 99.9999% не са претърпели промяна.
някои книги са били включени в Новия завет и и в последствие са отпаднали;
- някои книги не са били включени вНовия завет и впоследствие са приети;
няма как да знаем доколко е представителна информацията ни. например в т.нар Апостолски правила не е включен Апокалипсис, но имаме Климентовите послания, в Мураториевия кодекс пък имаме Апокалипсис, т.е. това приемане и отхвърляне не е категорично и повсеместно, по-скоро трябва да говорим за сложен процес по отношение на 10% от книгите като абсолютен брой и по отношение на 2-3% от стиховете.
Новият завет отхвърля фалшивите предания и утвърждава истинното Предание
Е тук някак генерализираш- в Климентовите послания например няма нищо фалшиво, това, че не са част от Писанието не значи, че са лоши, еретични или т.н. Просто нямат авторитета на Божие Слово, като Павловите послания до Солунците да речем. Но не са фалшиви, еретични или прочие.
новозаветните автори и ранните християни предпочитат устното общуване пред писменото и отдават огромно значение на прякото приемство: св. Йоан завършва две от посланията си с думите, че би могъл да напише още много (което щеше да обогати Писанието), но предпочита да се види лично с тези, на които пише. Св. Папий Йераполски, ученик на апостолски ученик, също заявява, че предпочита устнияконтакт пред писмения и прави един от първите опити да събере вече появилите се текстове на Преданието. И, разбира се, знаем, че "буквата умъртвява, а Духът животвори";
Пак генерализираш. Християните от Новия завет са пълни с респект къв Писанието, такова каквото го има към този момент, т.е. Стария завет. След смъртта на апостолите този респект се пренася към 27 те книги на Новия завет.Концепцията за Писание християните я приемат от юдеите, тази концепция я поддържа Христос и апостолите, естествено последните проявяват присъща скромност в техните писания, но след това върху техните писания пада авторитета на Божие Слово, също толкова авторитетно както Стария завет.
Новият завет пряко цитира Преданието като достоверен източник
правилно е да се кажа ограничена част от съществуващата писмена или устна традиция, никъде не се дава санкция на цялата традиция в Новия завет, напротив- други части от традицията са изобличавани и отхвърляни.
Sola Scriptura не е библейски принцип;
- авторът на Sola Scriptura не е категоричен в принципа;
Sola Scriptura е принцип на Христос, който противопоставя Писанието на традицията. Иначе Лутер е категоричен в принципа си, както обясних по-гори- никъде отците нямат равен авторитет с Писанието. Отците са аргумент номер 2, както за Лутер, така и за нас.
Новият завет е съставен като са избрани от всички християнски книги определен брой със съборно решение, което само по себе си не е библейски текст, а боговдъхновено действие, влязло в Светото Предание
Всъщност тава въпрос за голям брой авторитети- били те личности или поместни събори или влиятелни общности, които за около 250 години са били абсолютно единодушни на огромната част от текста и са се разминавали в малък брой спрямо цялото книги. Този процес е ръководен от Святия Дух, който е свидетелствал за авторитета на Божието Слово.
когато се основаваме само на Писанието, без да се интересуваме от тълкуванията на Отците, извършваме грях на гордост подценяваме труда и Божията любов, която Отците имат;
- дори днес старогръцките издания на текста на Новия завет и многобройните му преводи предлагат разночетения. Когато казваме, че вярваме "само в Писанието", не е ясно кое точно Писание вярваме. От разночетения възникват и ереси.
да, не трябва да се подценява любовта на отците. не трябва и да се надценява. ересите възникват и сред хората, които признават авторитета на отците, например защо мислиш, че Несторий да речем, не е признавал авторитета на отците. очевидно тяхната природа(на ересите) е по-сложна и не може да бъде обяснена единствено с придържането към принципа Sola Scriptura .
Не е вярно твърдението, че промените в Новия завет са ставали по неизследим начин. Например изменението между корпуса текстове, приет с 85-то апостолско правило, втория корпус, приет в Халкедон в 381 и новия корпус, приет с Второ правило на Трулския (Шести вселенски) събор от 692 г. и важащ до днес става съвсем изследимо при сравнение на съборните правила. Промяната е изследвана от тълкувателите на съборните решения: Валсамон, Аристин, Йоан Зонара и други.
Ами доста по-сложно е- например съвременник на апостолските правила е Мураториевия кодекс- там нямаме двете послания на Петър, но пък имаме Откровение. Да не говорим, че 300 години преди Трулския събор Картагенския събор посочва 27 те книги на Новия завет. Т.е. процеса прилича повече на синусуида, отколкото на вектор. Но пак да си кажа, че става въпрос за много малка част от текста.
Очевидно днес, пазейки четирите Евангелия, Деянията, двайсет и едното Послания и Откровението, ние всъщност спазваме решението на Шестия вселенски Събор. Решенията на Съборите по определение не принадлежат към Писанието, а към Преданието. Следователно, приемайки за Писание именно познатия ни Нов завет, ние всъщност спазваме именно Преданието.
А според мен, при положение, че имаме противоречии съборни решения по въпроса, барабар с текст претендиращ и признаван от хората на Преданието да е `апостолски правила`, ние дължим тези 27 книги не на Преданието, а на властта на Святия Дух, който не е считал за достатъчно респектиращи съборни решения и апостолски правила и е наложил това съдържание на Новия завет.
|
Re: Non sola Scriptura, sed etiam cum Traditione... [re: glishev]
