|
Тъй. Извинявай за забавянето, ама трябва и да се работи :)
Това, което казваш за Божията преценка относно св. Павел може и да е вярно. Във всеки случай само по себе си не буди възражения. Сега остава да решим обаче има ли момент, в който, вече като християнин, св. Павел да е бил еретик. Ако е бил, значи има основание нещо от произведенията му да отпадне. Ако не е бил, тогава такова основание няма. Както виждаш, не може да става дума за неизследимост на промяната.
Бог наистина винаги постига това, което цели, за разлика от нас. Очевидно постигането на тази конкретна цел (Новия завет за нас) е минало през исторически етапи, което двамата с теб не оспорваме. Следователно е имало моменти в историята, когато Новият завет а) не е съществувал, когато б) е бил оформен само отчасти и когато в) е бил цялостно оформен, но с различно съдържание от днешното (впрочем, виж и съседната тема ""). Резултатът очевидно е, че в различно време различни християни имат пред себе си различно Писание.
Кажи ми, моля, какво тогава прави нашата днешна вяра същата като тяхната, щом Писанията ни са различни. Казах, че имам отговор за себе си, интересува ме твоят.
Разбирането ни за Писанието е нещо съвсем отделно от фактическото му съдържание (за съжаление). Не говоря обаче за разбирането. Говоря за текста. Ако за нас днес и за ранните християни в ІІІ в. текстът е различен (какъвто е случаят), какво гарантира приемственост между тяхната и нашата вяра? Не е ли нещо извън текста?
За Откровението си прав, оказва се, че има общности, които четат публично от него.
Не съм казвал, че "писано е" се отнася само до Новия завет. Казвам, че отношението към "писано е" като към законодателен факт днес вече може да се отнася само към Новия завет. Докато по Христово време нещата по необходимост са стояли другояче.
Естествено, че всяко Писание е боговдъхновено (поне тези текстове, които имаме предвид като Свето Писание, защото, разбира се, има и писания, които просто нямат отношение към вярата). Но някои от боговдъхновените Писания се отнасят до конкретни поводи в миналото и днес вече имат единствено функцията да ни поучават. Например старозаветните пророчества.
Не съм се изразил достатъчно ясно, както изглежда. Имам предвид, че принципът Sola Scriptura е изначално невъзможен за спазване, а не просто спорадично нарушаван.
Авторът на принципа не е имал предвид това, което крайните скриптуристи имат предвид днес - Лутер не отхвърля Преданието изцяло. Напротив, той често се основава "на Писанието и на доводи от разума" (пред Райхстага във Вормс) и "на Писанието и ранните Отци". И сам заявява, че вярата му е "тази на свети Атанасий".
Ако пък не приемаш Лутер, тогава защо следваш принципа, който той е създал?
Писанието цитира Преданието.
Във 2 Тим. 3:8 св. Павел споменава две имена на старозаветни персонажи (Ианий и Иамврий, които се противопоставят на Моисей), които отсъстват в самия Стар завет. Откъде ги е взел, щом не от Стария завет?
Св. Иуда (Съборно послание на св. ап. Иуда (1):14-15) цитира пророчество на Енох. Енох е старозаветен персонаж. Приписва му се апокрифната т.нар. Книга на Енох, запазена във фрагменти на арамейски и в цялостни преводи на етиопски и старобългарски. В етиопската версия (Енох ІІ:1) има много близък паралел със съответния стих от Посланието на св. Иуда. Откъде накъде Писанието ще цитира Преданието, щом Писанието трябва да е единствено авторитетно за нас?
Давам цитата от публикуваната у нас етиопска версия на "Книга на Енох", а цитата от св. апостол Иуда сам ще намериш.
"Ето, Господ пристига, заедно с 10 000 свети воини, за да съди всичко живо. Той ще погуби потомството на злите хора и ще отхвърли всяка плът на грешните и нечестивите, заради престъпленията, които са извършили спрямо Неговите закони."
("Книга на Енох. Етиопска и славянска версия". Превод: Боряна Владимирова и Петър Миланов. Изд. Силует 33, София, 1994.)
Дотук имаме фактите:
- истинска вяра може да има и без Писание, само по Предание, както е между Авраам и Моисей;
- Новият завет споменава изгубени книги на новозаветни автори;
- Новият завет споменава известни, но невключени книги на раннохристиянски апостоли;
- някои стихове в Новия завет са претърпели промяна;
- някои книги са били включени в Новия завет и и в последствие са отпаднали;
- някои книги не са били включени вНовия завет и впоследствие са приети;
- Новият завет отхвърля фалшивите предания и утвърждава истинното Предание;
- новозаветните автори и ранните християни предпочитат устното общуване пред писменото и отдават огромно значение на прякото приемство: св. Йоан завършва две от посланията си с думите, че би могъл да напише още много (което щеше да обогати Писанието), но предпочита да се види лично с тези, на които пише. Св. Папий Йераполски, ученик на апостолски ученик, също заявява, че предпочита устнияконтакт пред писмения и прави един от първите опити да събере вече появилите се текстове на Преданието. И, разбира се, знаем, че "буквата умъртвява, а Духът животвори";
- Новият завет пряко цитира Преданието като достоверен източник.
- Sola Scriptura не е библейски принцип;
- авторът на Sola Scriptura не е категоричен в принципа;
- Новият завет е съставен като са избрани от всички християнски книги определен брой със съборно решение, което само по себе си не е библейски текст, а боговдъхновено действие, влязло в Светото Предание;
- Новият завет е променян вследствие на съборни решения, които сами по себе си са част от Светото Предание на християнската Църква;
- когато се основаваме само на Писанието, без да се интересуваме от тълкуванията на Отците, извършваме грях на гордост подценяваме труда и Божията любов, която Отците имат;
- дори днес старогръцките издания на текста на Новия завет и многобройните му преводи предлагат разночетения. Когато казваме, че вярваме "само в Писанието", не е ясно кое точно Писание вярваме. От разночетения възникват и ереси.
Не е вярно твърдението, че промените в Новия завет са ставали по неизследим начин. Например изменението между корпуса текстове, приет с 85-то апостолско правило, втория корпус, приет в Халкедон в 381 и новия корпус, приет с Второ правило на Трулския (Шести вселенски) събор от 692 г. и важащ до днес става съвсем изследимо при сравнение на съборните правила. Промяната е изследвана от тълкувателите на съборните решения: Валсамон, Аристин, Йоан Зонара и други.
Очевидно днес, пазейки четирите Евангелия, Деянията, двайсет и едното Послания и Откровението, ние всъщност спазваме решението на Шестия вселенски Събор. Решенията на Съборите по определение не принадлежат към Писанието, а към Преданието. Следователно, приемайки за Писание именно познатия ни Нов завет, ние всъщност спазваме именно Преданието.
Expellendus est Staurius
Редактирано от glishev на 20.04.10 17:12.
|
Non sola Scriptura, sed etiam cum Traditione... [re: 24O5]
