Добре казано и благодаря за интереса. Отношението към авторитета на Писанието и на Преданието си е важен въпрос.

Някои неща може би наистина са по-маловажни от други (при все че бих се въздържал от такова мнение по отношение на нещата, които самият Христос е казал, а са останали незаписани). Но доколкото самият Нов завет се е изменил с времето (както се съгласихме с 2045 по-горе в темата), това, което ни прави една общност с ранните християни, явно не е единството и непоклатимостта на Писанието, а нещо извън него. Вярвам, че това е Преданието и че истинското Писание и истинското Предание никъде не си противоречат.

Освен това истинската вяра в Бога се е предавала в поколенията между Авраам и Моисей без изобщо да има Писание. В раннохристиянските векове също със сигурност е имало хора, които са слушали единствено устна проповед и са ставали християни без досег с Писанието (в отдалечени райони на империята, неграмотни и бедни, но постигнали вярата, а, надяваме се, и спасението). Има дори такива изповедници и мъченици - пълноценни християни във всичко, но останали без контакт с Писанията. Това е исторически аргумент срещу sola Scriptura.

Expellendus est Staurius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите