|
Имах предвид конкретно съчиненията на апостолите. Да се твърди, че едно съчинение на апостол Павел не е достойно за Новия завет е връх на невероятните твърдения
Смятах, че ако човек вярва в авторитета само на Писанието, то за него Писанието трябва да е неизменно Сигурен ли си, че не изпадаш в някаква ерес спрямо изповеданието си? За мен като православен няма проблем да приема историческите изменения в Писанието, защото си имам и Предание, но знам ли, за теб може би трябва да е по-различно... В крайна сметка, ако Писанието е единственият авторитет за християнина, значи този авторитет поне трябва да е неизменен, нали? А ето, че не е.
Казваш, че за теб обаче също няма проблем в разбирането, че Новият завет се е изменил с времето. Добре, радвам се. Ето нещо, по което си приличаме. Но ако е така, помисли над следното: ако ти приемаш за авторитет само Писанието и вярваш, че така са правели и ранните християни, то ти и ранните християни все пак имате различни Писания, доколкото Новият завет се е оформял с времето. Какво изобщо ви обединява, щом е така? Какво прави теб подобен на тях? За себе си знам отговора, но ми е любопитен отговорът на човек, който вярва в sola Scriptura.
Това за особеното място на Откровението в Новия завет не се отнася до една, а до всички християнски общности. Никоя християнска общност не чете от Откровението публично и няма литургия, служба, празник и прочие, в които то да се включва.
Sola Scriptura изобщо не намира потвърждение като принцип в самия Нов завет... Това, което казваш за Моисей, е любопитно, но се отнася за Стария завет. Вж. 2 Коринтяни 5:17 по този въпрос.
Старият завет е изпълнен докрай от Христа и днес ни служи главно за поучение. Затова изобщо Нов завет - иначе Старият можеше и досега да си важи с пълна сила. Когато ние днес казваме: "писано е", е по-добре да се придържаме към Новия, а не в Стария завет; защото в Стария завет е писано и за разни жертвоприношения, които християнин никога не би направил.
Обаче самият текст на Новия завет изобщо не имплицира и не дефинира sola Scriptura като принцип - нито с текст, нито като ценност. Дал съм достатъчно цитати по въпроса. Ще ги повторя: Римляни 2: 29 и 2 Коринтяни 3:6. Може да се добави още и 3 Йоан 1:13. Погледни си ги. Sola Scriptura само по себе си е небиблейско учение. Няма място в Библията, още повече в новия завет, където да пише: "само чрез Писанието".
Напротив, Писанието потвърждава авторитета на Преданието: Лука 1:2-3 е доста показателно място в това отношение, както и Йоан 21:25, а и 2 Солуняни 3:6.
Разбира се, трябва да се прави разлика между фалшиви предания и истинско Предание. Това и за писанията важи.
Във всеки случай извор на Писанието е именно Преданието. Вече споменах, че от Адам до Моисей Писание няма, а истинска вяра все пак има. Разбрахме се стеб и по това, че Новият завет се е изменял и явно нещо друго, а не единството на текста, образува приемствеността ни с ранното християнство. На това отгоре корпусът на новия завет, какъвто е днес, е формулиран и изчистен със съборно решение. Очевидно е, че отхвърляйки Преданието, наистина трябва да обезмислим и сегашния състав на Новия завет, коренящ се едва в съборните решения.
Последният ми въпрос не беше замислен като обиден, уверявам те. Но от отговора ти, който е даден честно, както виждам, излиза, че дори общност, която изтъква sola Scriptura като принцип, всъщност може да отстъпи от Писанието. Това не компрометира ли принципа sola Scriptura?
Expellendus est Staurius
|
Re: Нещо полемично [re: 24O5]
