Ама има наистина много, ама много добри текстове, просто Автора и Издателя на томчето е преценил да не ги включва. В самото Писание са включени много текстове, които извън целите на цитата не са части от Писанието, включително критски и атински поети, но и праведни и благочестиви хора като Енох, Филип и т.н. Очевидно, че авторът постига ефекта на тази Книга по неизследим начин и за това тайнствено и величествено действие, Той е имал нужда точно от тези текстове, които са включени.
Да, канона на новия завет е изкристализирал в един процес, а не отведнъж, не виждам нищо фатално и проблемно в това. окровение е асоцииран член на Новия Завет само за определена църква, която не го е включила в литургичните си текстове, не виждам защо да се съобразяваме с това. Лутер пък е считал посланието на Яков за асоцииран член, това са частни мнения.
Факте , че се е наложило едно Писание и заслугата за това е на Вдъхновителя му.
Не приемам, че Писанията ни не са еднакви с ранните християни, те са чели точно същите Писания, е някъде без една -две книги, някъде плюз две-три книги, това не прави `различни Писания` нали? Виж, вечеч с хората, които приемат Преданието за равно по автопритет на Писанието и практически ги сливат и премахват границите очевидно имаме различни Писания. Вашето Писание в този смисъл непрекъснато се разширява.

Сега отговорите на въпросите:
`1има ли аргумент, който да потвърди това мнение в самия Нов завет`

Да, това с пренасянето на авторитета го има в самото Писание. Докато Мойсей е жив, той е авторитета, впоследствие- неговото Писание, което всъщност не е негово. Затова и Исус е Човек на писанието- Той се аргументира с думите `писано е`, а не със `синедриона и свещениците са съгласни с мен в своите позици през последните няколко века`..

2`цялата власт и авторитет ли е пренесена върху Писанието или не цялата? Ако е възможно, пак с конкретно позоваване на авторитета на Писанието.`

Отговора на въпрос 1.

3`при мисионерството сред нехристияни днес отпаднала ли е устната проповед като действие? `

очевидно не. но тя няма авторитета на самото Писание и изпитваме, доколко е добра и успешна именно чрез Писанието.

4.`принадлежността към дадено християнско вероизповедание/деноминация сама по себе си гарантира ли, че човек действително е в съгласие с Писанието? `

разбира се, че не. дори ми се струва обиден въпроса.