Интересно ми е дали е правен системен опит да се подходи към новозаветните текстове чисто феноменологично, следвайки методологичния девиз на Хусерл: "Назад към самите неща"?

В края на краищата е ясно, че през първи век в сегашна Палестина са се случили цяла серия драматични събития. За много от тях ние знаем достатъчно посробности извън написаното за тях в Новия завет.

Да започнем с царуването на Ирод Велики. Смята се за твърдо установено, че Той е умрял през март 4 г. пр. Хр. Това автоматично отмества раждането на Иисус също тогава. Защото все пак трябва да приемем, че преди да умре Ирод е успял да се срещне с магите, а също и да заповяда избиването на невинните младенци в района на Витлеем. Тъй като по това време Витлеем е бил малко селищв, то броят на избитите младенци едва ли е надхвърлял 20, поради което подобно събитие не е регистрирано от историческите хроники по това време.


Освен опитът да се синхронизират евангелските повествувания с исторически известните факти за това време, е възможен и един напълно различен подход към тази проблематика.

Приемаме, че четирите Евангелия са просто четири сходни художествени произведения с един и същ главен герой и засега не се занимаваме с проблема за историчността на описаните в тях събития.

Вместо това се опитваме да разберем какво послание са се опитали да ни предадат чрез тези свои произведения техните автори.

В този случай обаче също се налагат исторически проучвания, целящи да възстановят максимално първоначалния текст на всяко едно от четирите Евангелия.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.