| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Re: Нещо полемично [re: 24O5] | 
                 |  
| Автор | 
glishev (Immoderatus) | 
 |  
| Публикувано | 18.04.10 08:39 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
				Не отричам това. Като казвам "добър текст", имам предвид достатъчно добър, което в случая означава наистина много... Вярата ми не би приела, че текст от вече повярвалия Павел може да е недостоен. Или че благовествование, споменато в Деянията без осъждане, може да е лошо. Следователно си остава въпросът защо тези текстове не са в Библията ни днес.
 
 Да, Бог е ръководил съставянето на Писанието. И го е ръководил така, че да си дадем сметка, че е ръководил и нещо друго, което има стойност не по-малка от тази на Писанието - водил е и съставянето на Преданието. Вече дадох съответните места, където намираме потвърждение, че Писанието не изразява целостта на учението.
 Никой не ни явява по-добре Божиите действия от самия Бог, често и чрез самите дела. Нали мнозина така са повярвали: възхищавайки се на многообразието на Божиите дела, както пише и в 103 псалом (по номерацията на Синодалното издание; за реформистите може би е 102? Или 104?). 
 
 Не става дума само за ранните кодекси (за които иначе си прав - наистина е карашък от текстове). Става дума за изрично заявеното в законодателна форма за съответната епоха - кои точно текстове трябва да се смятат не просто добри, а годни за публично четене пред Църквата. Впрочем, в този смисъл дори днес Откровението е един вид "асоцииран член" на Новия завет.
 
 Ако, както казваш, Бог е наложил във времето натежаване на едни текстове за сметка на други, тогава пак трябва да има (да е имало) християни, които да са живели с различен Нов завет от нашия. Тогава какво прави нашата вяра днес също толкова християнска като тяхната, щом Писанията ни не са еднакви?
 
 Това с пренасянето на апостолския власт и авторитет върху Писанието е добре и ловко казано. Но имам четири въпроса към него:
 - има ли аргумент, който да потвърди това мнение в самия Нов завет?
 - цялата власт и авторитет ли е пренесена върху Писанието или не цялата? Ако е възможно, пак с конкретно позоваване на авторитета на Писанието.
 - при мисионерството сред нехристияни днес отпаднала ли е устната проповед като действие?
 - принадлежността към дадено християнско вероизповедание/деноминация сама по себе си гарантира ли, че човек действително е в съгласие с Писанието?
 
 Ще ти бъда благодарен за отговорите. В крайна сметка целта ми не е толкова да променям нечия вяра, колкото да науча повече за аргументацията на чуждо за мен разбиране за християнството.
 
 Expellendus est Staurius
 
 Редактирано от glishev на 18.04.10 08:41. 
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |