Не отричам това. Като казвам "добър текст", имам предвид достатъчно добър, което в случая означава наистина много... Вярата ми не би приела, че текст от вече повярвалия Павел може да е недостоен. Или че благовествование, споменато в Деянията без осъждане, може да е лошо. Следователно си остава въпросът защо тези текстове не са в Библията ни днес.

Да, Бог е ръководил съставянето на Писанието. И го е ръководил така, че да си дадем сметка, че е ръководил и нещо друго, което има стойност не по-малка от тази на Писанието - водил е и съставянето на Преданието. Вече дадох съответните места, където намираме потвърждение, че Писанието не изразява целостта на учението.
Никой не ни явява по-добре Божиите действия от самия Бог, често и чрез самите дела. Нали мнозина така са повярвали: възхищавайки се на многообразието на Божиите дела, както пише и в 103 псалом (по номерацията на Синодалното издание; за реформистите може би е 102? Или 104?).

Не става дума само за ранните кодекси (за които иначе си прав - наистина е карашък от текстове). Става дума за изрично заявеното в законодателна форма за съответната епоха - кои точно текстове трябва да се смятат не просто добри, а годни за публично четене пред Църквата. Впрочем, в този смисъл дори днес Откровението е един вид "асоцииран член" на Новия завет.

Ако, както казваш, Бог е наложил във времето натежаване на едни текстове за сметка на други, тогава пак трябва да има (да е имало) християни, които да са живели с различен Нов завет от нашия. Тогава какво прави нашата вяра днес също толкова християнска като тяхната, щом Писанията ни не са еднакви?

Това с пренасянето на апостолския власт и авторитет върху Писанието е добре и ловко казано. Но имам четири въпроса към него:
- има ли аргумент, който да потвърди това мнение в самия Нов завет?
- цялата власт и авторитет ли е пренесена върху Писанието или не цялата? Ако е възможно, пак с конкретно позоваване на авторитета на Писанието.
- при мисионерството сред нехристияни днес отпаднала ли е устната проповед като действие?
- принадлежността към дадено християнско вероизповедание/деноминация сама по себе си гарантира ли, че човек действително е в съгласие с Писанието?

Ще ти бъда благодарен за отговорите. В крайна сметка целта ми не е толкова да променям нечия вяра, колкото да науча повече за аргументацията на чуждо за мен разбиране за християнството.

Expellendus est Staurius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от glishev на 18.04.10 08:41.