Писанието не просто е сборник от `добри текстове` писани от свестни автори. Това е Божие Слово, неповторим хеномен, Бог е използвал живота, мисленето, посвещението, дори грешките и слабостите на десетки хора, за да изрази Себе си по неповторим начин.
И очевидно Бог е ръководил самия процес по съставянето на Писанието по невидими и неизследими пътища.
Писанието е живо Слово, явно самото взаимодействие, видимо и невидимо между различните книги вътре е използвано от Святият Дух за Неговата работа. В този смисъл- освен критериите, които ние извличаме виждайки `общото` за новозаветните книги да речем- достоверност, апостолски произход или поне санкция, приближеност във времето до събитията, Вдъхновителят и Събирателят на Писанието си има и други идеи.
Иначе безпорно е интересно да се взрем в процеса на `сглобяване` на Писанието. Но не във всички ранни кодекси имаме Климентовите послания, пък нямаме Откровение, там е пълна каша и не можем да създадем стройна система какво имаме и какво нямаме-някъде нямаме и Йоан, някъде нямаме Евреи и т.н.. Явно Бог е направил така, че с времето едните текстове да се наложат като авторитет, а другите да отслабнат.
Иначе времето в което нямаме новозаветното Писание е времето на апостолите, сега ми идва прозрението, че всъщност апостолската власт и авторитет са пренесени на Писанието и християните, които са в съгласие с Писанието са истинските носители на апостолската приемственост.