Това казвам и аз. Новият завет просто си е сменял състава и става неясно към коя точно версия трябва да се придържа човек, ако иска да спази правилото на Лутер. Нито как може да събере и подреди всички текстове от Новия завет, както е ползван във ІІ в. (Нали някои скриптуристи казват, че в ІV в. Църквата е направила огромна грешка).

После, самият Лутер не е безпроблемна фигура за всички, които приемат Sola Scriptura като добър принцип. Не знам как е възможно всички тези хора да вярват, че човек, който не е смятан от самите тях за идеал, може да предлага толкова фундаментално важни религиозни мнения. Православните и католиците поне се придържаме към мненията на автори, които наистина смятаме за светци.

В лутеранската версия на вярата би трябвало изобщо да няма светци (ако не броим личната почит на Лутер към св. Атанасий, разбира се). Тогава не знам и защо изобщо трябва да се разчита безпрекословно на новозаветните автори - ако не са светци, те биха могли и да не са боговдъхновени.
Ако пък Бог е вдъхновил не-светци за съставянето на новозаветните Писания, то защо да не може да се допусне, че може да прави същото и в по-късни времена и да вдъхновява авторите на Преданието?
Проблемът със светците, впрочем, е значим. Уж ги няма, а все пак в Англия се молят на св. Георги, в Норвегия споменават св. Олаф (когото и аз почитам, нищо, че не е популярен у нас), а в Швеция, струва ми се, има църкви на името на св. Луция. Тц-тц, двоен стандарт, откъдето и да го погледнеш...

Мога да кажа с какво свети апостол и евангелист Йоан Богослов превъзхожда всеки обикновен Йоан, но не мога да разбера на какво основание презвитерианецът Джон сваля шапка, слушайки Евангелието, написано не от свети Йоан, а просто от "Йоан". Същото се отнася за "Павел", обикновения християнин Пол и свети Павел.

Има и друго. Ако принципът Sola Scriptura се следва последователно, той трябва да доведе до мнението, че в продължение на стотици години не е имало истинска Църква. Това вероятно трябва да направи всички скриптуристи мормони - защото мормоните твърдят, че истинската Църква през Средните векове е в Америка, а не в Европа с нейните католически и православни заблуди.

Апостолското 85-то правило включва Климентовите послания, които второ правило на Трулския събор премахва, защото в текстовете междувременно са извършени вмешателства. Отначало в корпуса не е влизало и Откровението. Четирите Евангелия, както си ги знаем, очевидно са влизали, защото Ириней Лионски ги споменава като група текстове. Но в Деянията и в Колосяни се споменават изгубени, а очевидно добри текстове...

Следователно каква ти тук Sola Scriptura? Коя точно Scriptura да бъде? Тази от началото на ІІ в. или тази от края на VІІ? Защото, ако отхвърлим съборите и Преданието изобщо, ще трябва да се върнем към някакво предсъборно схващане за Писанието. Ще трябва със сигурност да забравим за Откровението, може би да почнем да търсим изгубеното Послание на св. Павел до лаодикийците (или да се молим да ни бъде то отново продиктувано свише, при което моментално ще се нароят нови ереси и разногласия), да вкараме в корпуса и остатъците от Евангелието от Филип и напълно да забравим за родителите на св. Богородица, защото и те са споменати в апокриф и в Преданието.

Чудно как някой начетен евангелист не се е сетил преди мен за тая нова гениална идея. Защото последователното налагане на "Sola Scriptura" трябва да доведе дотам.

Проблемът е, че и авторитетът на четирите Евангелия е обоснован в текстове от отхвърленото Предание (у св. Ириней), а дори и ранният вариант на Новия завет - този без Откровението и с Климентовите послания е фиксиран в презряното 85-то апостолско правило.

Тогава обаче целият Нов завет се оказва стъпил на пясъчната основа на преданието, което енеприемливо и привържениците на Sola Scriptura ще трябва да се върнат към официалния еврейски вариант на Стария завет и направо да забравят за Христа.

Понеже Лутер все пак не е бил глупак, е приел, че и св. Атанасий и другите Отци следва да бъдат тачени и авторитетът им да не се отхвърля изцяло, защото без тях дори самите Евангелия биха станали проблематични (което е противоречие със Sola Scriptura отвсякъде). Някои епископи от High Church с половин уста признават барем до Петия Вселенски събор за авторитетни. Браво, много дипломатично от тяхна страна. Те като арменците и яковитите, дето също признават само по два-три събора, ама и те имат същия текст на Новия завет като православните и католиците. А какво стана със Sola Scriptura? Да не говорим, че Трулският събор е чак Шести, така че почитаемите английски епископи не го признават и също ще трябва да включат в британските издания на Новия завет посланията на св. Климент Римски до коринтяните...

Оказва се доста трудно да се подражава на ранните християни и да се поддържа принципът на Лутер за Писанието. "... буквата умъртвява, а Духът животвори".

Бих се радвал да науча сериозните възражения на придържащите се към Sola Scriptura богослови.

Expellendus est Staurius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите