Виждам логиката ти, но не я намирам за необорима. Ако в Писанието се споменава като добър даден текст, то той наистина е добър. И ако авторът на този текст пак е новозаветен автор, това прави този текст още по-добър. Тогава откъде накъде такъв текст ще се изгуби? Та той също трябва да е боговдъхновен.

Ще се изгуби само поБожия воля или допущение, ще кажем и двамата с теб. Следователно, казваш ти, в Писанието като единстевно задължителна норма влиза само онова, което Бог прецени.
Това звучи добре, но нали вече беше прието, че текстът, който бива изгубен, е добър. Може би искаш да кажеш, че при писането на изгубеното Послание до лаодикийците св. Павел е допуснал ерес и затова посланието е изгубено? Тогава то просто нямаше да бъде споменавано в края на това до колосяните, за да не бъдат въвеждани в заблуда такива като мен.

Освен това другият споменат изгубен текст е частично съхранен - Евангелието на Филип. То не е безвъзвратно изгубено. Защо тогава да не го включим в Новия завет?
Ами ето защо: заради съборните решения, които дори скриптуристите неволно приемате - 85-о апостолско правило и 2-ро правило на Трулския събор (Шести вселенски). Защото именно там са изброени книгите, които съставляват Новия завет, при това - с включване веднъж на един корпус текстове и втория път - с промяната му. Ако скриптуристите наистина искаха да бъдат като ранните християни и да отхвърлят съборните решения като човешко предание, щеше да им се наложи да включат в Новия завет и две послания от Климент Римски - до коринтяните, ако не греша, а евентуално да премахнат и Откровението.

В крайна сметка Новият завет се оказва конструиран в историческо време от хора (несъмнено, по божествено внушение). Но все пак е вид Линукс - Писание с отворен код, където неведнъж са нанасяни промени в броя на текстовете - най-ранните християни може и да не са включвали Откровението, но пък са четяли по време на служба Климентовите послания, а на места може да са били познати още Евангелия и послания, някои от които - от автори, влезли и в днешния канон.

Да не говорим за простия факт, че в първите години след Възнесението не всички днешни канонични книги на Новия завет са били написани, следователно е имало време, в което християнската Църква не е разполагала с пълния Нов завет, а главно с устното Предание, на което Писанието се явява само част.

Та не виждам самоопровержение в тезата за ценността на Преданието. Напротив, в самото Писание има стихове, които говорят ясно срещу сухия легализъм на ония, които робуват на писания текст и отричат живото наследство на християнството: Римляни 2:29 и особено Второ послание до коринтяни 3:6.

Expellendus est Staurius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите