|
От Лутерово време насам протестантите и техните наследници обикновено твърдят, че християнинът трябва да вярва само и единствено в нещата, написани в Библията.
Самият Лутер и някои негови по-просветени последователи са знаели, че ранните Отци и съборните решения също имат определено значение, защото ако заявиш, че вярваш само на Писанието, а не и на Преданието, де факто заявяваш себе си като по-добър познавач и тълкувател от свети хора като Василий Велики, да речем или като Атанасий Велики (това дори Лутер трудно би приел). Което, ако не друго, е липса на смирение. Пък и е доста трудно, да не кажа - невъзможно, да се докаже разлика между Писанието и мненията на св. Василий или св. Григорий Нисийски.
Все пак, с времето протестантското схващане за Sola scriptura е ставало все по-влиятелно. Тълкувателната склонност на "скриптуристите" е стигнала до невероятни висоти. Наистина, протестантите добре познават Писанието, това не може да се отрече. Но малцина от тях правят разлика между Стария и Новия завет като стойност (за това е добре да се прегледат житията, писани от Евтимий Търновски - в това на св. Филотея проблемът е изложен кратко и ясно) и като исторически фон. Слава Богу, има и грамотни по тия въпроси протестанти. Има и неграмотни православни и католици, за съжаление.
Разбира се, те не схващат простия факт (който и мен ме учуди първия път, когато го видях формулиран), а именно: че Писанието е само част от Преданието. Защото истинска вяра има от създаването на Адам, а Писание - от хиляди години по-късно. Защото има "християни преди Христа". Защото има праведни и спасили се езичници. Защото самоволните тълкувания на Писанието и прреди, и след Реформацията води до създаването на безброй ереси, релативизъм в схващането за църковност и, което е съвсем показателно, за повтарянето на стари ереси в новите.
За протестантите, които превръщат Писанието във фетиш, бих посочил два стиха, които ясно говорят, че то дори не е стигнало до нас в съвършен вид, така че трябва да го тачим без да го превръщаме в идол: Деяния 21:8 и Колосяни 4:16. Очевидно е, че днес са оцелели фрагменти от Евангелието на св. апостол Филип, индиректно споменато в стиха от книга Деяния. Но ние все пак не включваме тези фрагменти в корпуса на Новия завет. Първо - те не са цялостно запазен текст, макар това, че апостол Филип е евангелист, да е споменато на съответното място и следователно дори едно добро Евангелие може да се съхрани зле, ако такава е Божията воля. И второ - още в ІV в. Съборите са преценили, че това Евангелие няма да влезе в Новия завет и днес въпреки принципа Sola Scriptura протестантите се самозалъгват в това си уббеждение и щат-не щат признават съборния вариант на Завета.
Очевидно е и че е имало поне още едно послание на св. апостол Павел (ако не са и повече), но е оцеляла само част от тях, която е влязла в Новия завет. Интересно - ако вярваме, че Писанието е единствената ни възможност да получим цялата вяра по ненакърнен начин, тогава как е възможно да се изгубят такива текстове?
Първите два стиха от Евангелието на св. Лука сщо дават възможност да помислим над това: "мнозина предприеха да напишат" и "както ни ги предадоха ония, които бяха очевидци". Очевидно е, че мнозина са писали и то както им е предадено. Мнозина са ползвали Предание, тоест устни сведения. И тези мнозина са ползвали Преданието добре, но до днес от всичко това е оцелял върхат на айсберга - четири разказа, Деянията, Откровението и двайсет и едно послания. Всичко друго отново е останало само като Предание. Дали именно това не е тъкмо начинът да си дадем сметка, че Sola Scriptura е мъртвороден постулат?
И последният стих от Евангелието на св. Йоан говори за това - многото дела на Христа не могат да се поберат в книги. Следователно е грешка да се опираме само на Писанието.
Не можем без Писанието, разбира се. Но и само с него не можем.
Не е ли единствената ни възможност да признаем и наличието на автенично и не по-малко добро Предание, чрез което да са достигнали до нас ако не думите, то поне внушението на изгубените текстове, за бъде вярата ни пълна и ненакърнена? И не е ли самоограничението в Sola Scriptura самолишаване от пълнотата на вярата?
Колко много факти знаем от ученици на апостолските ученици? Има много твърдения, които и протестанти днес приемат, основаващи се не на Евангелията, а на Ориген, Папий, Ириней, Игнатий и други учени ранни християни. Това вече е Предание и то въпреки всички повторения на "Sola Scriptura" досега не е отхвърлено и няма как да се отхвърли... А ако то не се отхвърли, защо да си правим уговорки в търговски стил - че приемаме само първите два събора (като яковитите), първите три (като арменците) или първите пет (като някои англикани)? И защо да повтаряме твърдения, които аргументирано, боговдъхновено и по внушение от Писанието и Преданието са били оборени още с възникването си в ранното Средновековие?
Когато казваме "Sola scriptura", всъщност казваме нещо като "дървен камък". когато казваме, че вярваме само на Библията, а не и на проповедите на св. василий по Библията, всъщност твърдим, че сме по-добри християни от св. Василий. Да твърдиш, че си по-добър винаги е проблематично...
Expellendus est Staurius
|
Нещо полемично
