Обикновено хората не си дават ясна сметка за процесите, които се протичат в техния ум.

В даден момент те се влюбват в някого или в нещо и силно привлечени от обекта, в когото са се влюбили, го приемат за център на своето съществуване.

Но това е техен избор. Утре, ако те се разочароват от човека или обекта, който те сами са въздигнали на пиедестал, те без всякакво колебание ще го свалят от него.

Обективният факт е, че реалният център на нашето съществуване се намира в нас самите, а не някъде извън нас.

Бог е преди всичко творец. Поради това и човек като Негов образ и подобие също е преди всичко творец. Той е този, който винаги запазва правото си да пренарежда своя вътрешен свят по своя воля.

Човек забравя понякога, че е образ и подобие Божие и поради това разполага с най-голямата мощ във вселената - да твори. И тогава, за удоволствие на дявола, той започва да се преживява като нещастен окаян грешник, който се нуждае от външно спасение.

А такова, уви няма, и никога не е имало.

Съдбата на Иисус и на апостолите му ясно показва кой е Господарят на този свят и за какво се бори той: в никакъв случай хората да не разберат с каква огромна първична творческа мощ те разполагат!

Защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.

Матей 17:20

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.