1

Бог или Неговото Слово (Логос) не са някакви фокусници, който се чудят как сами да нарушават собствените си закони, а извечни свръхкосмически творчески принципи.

Поне в това са вярвали по-просветените първи християни:

В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.

То беше в начало у Бога.

Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.

В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.

И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.


2

Най-големият Учител на раннохристиянската Църква Ориген е гледал на всички исторически събития, включително и най-свeтите за християните, само като на преходни символи на един достижим единствено за духовното зрение вечен творчески свъхкосмически процес.

По-напредналите християни се интересуват от самата Истина, т.е. от "Вечното ("Духовно") Евангелие", на което историческото Благовестие не е нищо повече освен сянка и символ.

С "плътските" християни обаче, смята Ориген, ние не трябва да говорим за нищо друго, освен за Исус Христос, при това разпнат.


3

Неговият ученик Евсевий Кесарийски, когото наричат "Баща на църковната история" пък пише:

Само Отец знае Сина.

Рабският пък образ, приет от Сина във Въплащението, вече е смесен с Божествената Му природа.

След Своето Възнесение на небесата Той сменя този рабски образ с великолепието, което предварително открива на своите ученици (при Преображението) и което превъзхожда човешката природа. Очевидно това великолепие не може да бъде обрисувано с безжизнени цветове и сенки. Дори самите апостоли не могат да го съзерцават.

Ако даже в плът Той има такава сила, какво да кажeм за Него сега, когато рабският Му образ е сменен от славата на Господа и Бога?

Сега, когато Той отпочива в непроницаемото лоно на Отца...


"Историческият" образ на Христос, "ликът" на Неговото унижение, вече е изместен от Божието великолепие, в което Той сега пребивава.

Това великолепие не може да бъде гледано или изобразявано, но в определеното за това време истинските християни ще бъдат приети в тази слава на бъдещия век."

Протойерей Георги Флоровски. Християнство и култура, София 2006, с. 125-126.


4

Наистина, тъжна картина е съвременното християнство...

Плътски християни, които са изгубили всякакъв усет за духовното и се кланят на Исус Христос като на някакъв езически идол, чудотворец и фокусник...

И с това превръщат християнството и себе си в посмешище за атеисти и свободомислещи.

Всъщност подобни "християни" са нанесли по-голяма вреда на тази велика древна духовна традиция, от всички нейни противници взети заедно.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.