Казваш:"от къде имаш информацията, че в стария завет празнуването на новолунията е било смесено с езичество? в какъв смисъл е било смесено с езичество? "



Ами стихове като този в Исая:
"12. Когато идвате да се явявате пред Мене,
кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми?

13. Не принасяйте вече суетни приноси;
тамянът е мерзост за Мене,
също и новолунията, и съботите, и свикването на събранията;
не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание.

14. Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви;
досада са за Мене; дотегна Ми да ги търпя."

ми показват, че празникът сам по себе си не го прави добър или лош, защото дори празник за който с теб сме съгласни, че е нареден от Бог, в очите на Бог може да се превърне в безкрайно противен.

Казваш
така е, защото днес все още живеем не в божието царство, а в светско царство.
ето защо за живота ни в света може да използваме светския календар, но за божиите празници ще позваме библейския.


Доколкото знам така се изчислява Великден, спрямо Пасхата по лунния календар. Т.е. ние с теб да речем като християни ако си определяме среща, за да вършим Божиите работи трябва да си преизчислим датите и да си определим среща на 18 тия ден от месеца Авив. но ако се разбираш да пътуваш в командировка тогава може да е 5 ти декември да речем. Мда, мисля, че всичко разумни християни нищо неподозиращо ще продължат да си грешат като си живеят преспокойно по `езическия календар` както му викаш ти.
Казваш:
първото осъдително нещо според мен, е че онези празници, които бог е посочил в писанията, че са НЕГОВИТЕ, тях не ги е грижа да ги пазят и следват, а вместо това са си измислили празници, от които в писанията няма и помен.

второто осъдително нещо, е че е направен компромис, всъщност много компромиси, с езичеството

Виж сега, по отношение на това, че считаш 25 декември за компромис с езичеството. представи си, че утре държавата Х превземе България. Днес националния празник на България е 3 ти март. На него доста несериозно, но все пак българите си спомнят за земите, върху които се е развила българската нация, за това, че свободата е нещо крехко и скъпо, и т.н., абе да речем по някакъв начин изживяват своята специфичност като българи. Държавата Х, обаче, окупирала България въвежда на 3 ти март празнуването на величието, грижата и добронамереността на нацията Х. С течение на времето някогашните българи си празнуват на 3 ти март величието на нацията Х и споменът за някогашната българска нация избледнява и избледнява.
От твоя гледна точка това е предателство спрямо интересите на нацията Х и компромис спрямо българите. и тук допускаш огромна грешка- това не е компромис, това е доминация, надмощие и в край на краищата подмяна на идентичността на загубилата страна( в случая с нашата дискусия езичеството е изгубилата страна и на някогашния езически празник се празнува Въплащението на Господа).
Другият ти мотив е, че Господ не иска изобщо да се празнува Неговото въплащение. Боя се, че тук смесваш нещата. Господ обича празниците по добри поводи. Господ обича възпоменанията за Неговите дела. Няма проблем, когато християните се поздравяват с "Честито Рождество Христово" ти да си седиш намусн и намръщен в къщи. Има проблем обаче, да съдиш християните за неща, които не разбираш по ред причини.