Стефанос,

извинявай за дългите постинги. Но пък словото си е слово - нека си го припомняме....
:-)

Според мен нещата не са на платформата на "тези, които Отец привлече" (условност, криеща в себе си – „има и такива, дето може и да не прилече...и кои ще привлече...?!”), като позиция на ....един вид ....ако не ви привлече Отец- няма шенс.

Нека обърнем внимание на стиховете :

6. Исус отговори: „Аз съм пътят, истината и животът. Само чрез мен се стига до Отца.------- Т.е. тук Исус казва, че чрез Него и само чрез Него се достига до Бащата, което е един вид алогично на твърдението „"Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец..."”. Също така, за да е по-нелогично и сякаш, по- объркано имаме на „сцената ” и това :

„16. Аз ще помоля Отца и той ще ви даде друг Защитник, който да е с вас завинаги –

17. Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото не го вижда и не го познава. Но вие го познавате, защото той живее с вас и ще бъде във вас.”, Който дух обвинява за грях, за правда и за съдба....

И ето какво намираме :

- Как ще отидем при Исус във вяра, като ще трябва да ни привлече Бащата, Който Е в Самият Исус, Който Исус в същото време е и пътят към Бащата и, отгоре на това – и Самият Баща обитава в Него....? !

Според мен тук Исус говори за вярата в Самият Него, Помазаният цар, дарил живота Си за света – вж. Разяснението на гл.6 от Йоан (44-65), като в процеса на повярването, казва Исус , Синът БИВА РАЗКРИВАН от Бащата, а Бащата – от Сина бива разкриван, защото Никой не може да отиде към/ да опознае / нито Сина без Бащата, нито пък Бащата без Сина .

Това е основно нещо, за което Йоан в писмата е писал – „Но ако няма някой Сина, то той няма и Бащата”(по памет). Тоест – никой не познава нито самият Бог извън Него – Самият, нито пък някой може да познае ума на Бог без помощ от Самият- Него, според както пише и Павел.

Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него.

Пиенето на кръвта на Сина, яденето на плътта Му, това че Той, Сина е и самата врата на овцете, но също – и Пастирят могат да се разберат само от Духа Божий, в смирение и ученичество . Защото Той е Бог, дал учението Си, а ние сме последователите Му.

И така, според мен тук Исус не поставя условност, която никак не зависи от човеците, а един вид Бог решава кои да спаси и кои – не, но Исус говори за вяра в Него, Сина и казва, че тази вяра и ракриването Му като Син Божий са дело на Бащата, а не на нещо друго (интелект, богословие, права вяра, тнт....).

Поздрави.

"Защото за мен да живея е Христос, ..." Павел от Тарс