> "Абсинте, приятно е да се общува с теб. Когато срещна интелигентен и начетен българин се радвам и това не го казвам на майтап.

Благодаря ти много, вещице (или 'вълшебнице', ако предпочиташ), поласкан съм; явно и на теб не ти липсват подобни качества, щом се ориентира така бързо и вещо в ситуацията.

Аз винаги се радвам да науча нови гледни точки и начини на тълкуване, независимо дали ще ги приема или отхвърля, и наивно предполагам, че и повечето други хора споделят подобна нагласа. Но в този иначе приветлив клуб, с едно-две щастливи изключения, още щом понечих да формулирам гореобсъжданата ексклузивистка парадигма преди година, започнаха да ме замерят с познатите ни до втръсване универсалистки лозунги, без дори да са изчакали малко от малко да разберат за какво става дума.

А, в интерес на истината, има още много нерешени или полурешени въпроси, върху които да се дискутира по тази тема, но до тях няма как да стигнем ако едната страна не успява да надскочи детински доводи от типа "всички народи означава всички народи и толкоз."


> "Аз лично следвам едно мото на постмодернизма Whatever works must be right and good. 'Щом нещо работи и дава резултати значи е добро.' Според мен има надрелигиозни и наднационални общочовешки ценности и неща, чието постигане осмисля живота според здравия разум. Религията е един вид помощно средство, което ни помага да стигнем до тези неща. "

Чудесно мото. Според мен негови вариации могат да се открият дори по-рано от тъй наречения постмодернизъм; в класическия консерватизъм на Едмънд Бърк от кр. на 18 век, в утилитарима на Бентам и Мил, в американския прагматизъм от кр. на 19 и нач. на 20 век. Те са премерена и трезва англо-саксонска реакция срещу радикално-просвещенските утопии заразили Континента по онова време.

"I take toleration to be a part of religion. I do not know which I would sacrifice; I would keep them both: it is not necessary that I should sacrifice either."
Edmund Burke


> "Ако вземем за пример раждането на едно дете, да гледам как това нещо се случва и как се ражда новия живот за мен е много по-голямо чудо и предизвиква в мен много повече страхопочитание и вълнение, отколкото хиляда литургии или други църковни тайнства, макар и да вярвам в Исус. Нещо толкова просто и толкова земно, и в същото време най-голямото тайнство, без което никой от нас сега нямаше да щрака по клавиатурата."

Не само аз, но и повечето други хора биха се съгласили с тези твои наблюдения. Неслучайно здравомислещите посетители на този клуб, въпреки всичките си доктринални различия и независимо от това дали изобщо са религиозни или не, са единодушно негативно настроени срещу тъй наречените харизматични секти, които поставят мнимите свръхествествени чудеса над естествените и регулярни събития, преживявания и взаимоотношения в човешкия живот.

Ако нямаме очи да възприем тъкмо човешкият живот и природните процеси като най-голямото (божие) чудо, едва ли бихме разбрали дълбокия смисъл на "свръхествествените" чудеса описани в религиите; защото последните винаги заимстват образността и симовликата си тъкмо от това базисно и всеобхватно най-голямо чудо/тайнство.