|
В отговор на:
Ако всичко това е вярно, както ми се струва, не знам дали осъзнаваш цялата сериозност и налудничавост на сегашното положение. Излиза, че от 2000 години насам целия западен свят живее в една огромна заблуда и всичко е един абсолютен фалш.
Данякъде имаш право, но това е най-вече проблем за онези ентусуасти (религиозни или антирелигиозни), които си въобразяват, че могат да намерят абсолютно непротиворечиви рационални и фактологични основания за идеологиите или мирогледите, в които вярват. А повечето хора, включително повечето интелигентни и добре уредили живота си хора, не си губят времето с подобно дирене. И с право.
Тук ще споделя защо според мен положението не е чак толкова "абсолютно фалшиво" и "налудничаво", а допълнителните обяснения по израилтянската тема (от които със сигурност има нужда) ще оставя за някои следващи включвания.
Лично аз, както впрочем и повечето разумни хора, независимо дали го признават или не, съм едновременно и в епистемологическата си нагласа, тоест човек, който приема за истинни някои фундаментални неща (вкл. основните идеи на Западното Християнство, в моя случай) без обаче да претендира, че те са рационално доказуеми или че се връзват 100% с научно установената и ежедневно препотвърждаваната историческа и природна реалност. Като такъв, аз нямам кой знае какъв проблем с "фалша" или фалшифицируемостта (като епистемолигическа процедура) на това, в което вярвам, стига да съм уверен, че е полезно за мен, близките ми и приемниците на западно-християнската цивилизация. Предпочел съм го пред "фалша" на всички други конкурентни или припокриващи се идеологии: пантеизъм, екологизъм, атеистичен натурализъм, схоластичен монотеизъм и пр. и пр.
Ранната католическа църква претълкува израилтянско-ексклузивистката основа на Библията (само-Израел) и извлича от нея един католически, тоест универсалистки монотеизъм, за съжаление не без помощта на една агресивна анти-юдейска реторика. В течение на двухилядолетната си история Църквата доизкусурява и обогатява тази религия по един, според мен, превъзходен начин.
Толкова превъзходен и неподражаем, че няма как да не повярвам в основните догмати на тази Църква. Но, моля, никой да не се опитва да ме убеждава в глупости от рода на това, че тези догмати не противоречат на разума и опита, пък и на първоначалните си религозни източници. Защо да си давам труд да вярвам в религиозни истини, които могат разумно да се докажат (някога)? Какви религиозни истини биха били те тогава?
"Няма вяра без изкуството да се пренебрегват възраженията."
(леко изменен цитат от Жозеф дьо Местр; в оригинала вместо вяра се казва философия)
Агностичният фидеизъм от своя страна е изкуството да устоиш във Вярата въпреки ясното съзнание, че много от възраженията срещу нея съвсем не са безоснователни.
Напомням и онази бая протяжна, монотонна, скучновато повторителна, дори и за интересуващите се, тема, която бистрехме тук преди година:
|
"цялата налудничавост на сегашното положение" [re: witch777]
