Право, куме, та в очи :)

Добре, но дано да не се изроди и тази тема.
Аз съм си умерен хомофоб. Никого не хуля, никого не заплашвам, но изпитвам лека тревога, може би дори и отвращение от хора, които са (демонстративно) хомосексуални. Тоест трябва да знам, че някой е такъв, за да почна да се притеснявам в компанията му. Това може би е лицемерие, може би е варварство, но съм такъв, какъвто съм.

Интересно ми е как се отнасят към своята заявена религия заявено хомосексуалните, които се смятат и за вярващи. Самите свещени текстове на юдаизма и християнството първо се отнасят враждебно към всяко монефестиране на сексуалност и към сексуален живот извън брака, а после - и в частност към "мъжеложците". За мен е очевидно, че човек, който е хомосексуалист, в мир със съвестта си и се смята за юдаист или християнин, всъщност не приема целия корпус от свещени текстове за задължителен. В противен случай вярващите хомосексуалисти или не биха водили редовен сексуален живот (биха се въздържали), или не биха били в мир със съвестта си.

Във Великобритания неколцина англикански свещеници хомосексуалисти се опитват да прокарат идеята за църковно венчаване на хомосексуалните двойки, както и правото на хомосексуалистите изобщо да стават свещенослужители. Доколкото знам, позицията на Кентърбърийския архиепископ е твърдо хомофобна - това няма да стане. Разбирам го - той е примас на една относително консервативна институция, чийто авторитет се корени в Новия завет, където пише неприятни неща за "мъжеложството" и където е недвусмислено формулирано, че "епископът трябва да бъде мъж на една жена". Англиканската и изобщо лутеранските епископални църкви тълкуват Писанието съвсем буквално в случая.

Католиците също тълкуват това като изискване свещенослужителите винаги да са мъже и да не се женят изобщо - защото за католическото разбиране тази "една жена" е самата Църква. А метафоризирането на Църквата като жена за католиците означава, че свещенослужителят в никакъв случай не бива да има хомосексуални наклонности.

При нас, православните, нещата са ясни. Епископ може да стане само монах, тоест мъж отвъд сексуалния живот. Свещеник пък може да бъде само мъж, женен за жена.

Свободното отношение към собствената полова принадлежност винаги е било гледано с подозрение от Църквата. В съборните канони е записано, че ако някой се въздържа от сношение с жена не поради умереност, а поради погнуса, той не може да бъде свещеник. В такъв смисъл свещеникът и епископът трябва да са хетеросексуални мъже, борещи се срещу изкушения, а не хора, лишени от чувство на привличане към жени.

"Содомията" в манастирите винаги е била традиционно преследвана и наказвана. Опитът на Ориген да се самоскопи, за да се лиши сам от сексуално желание, е гневно осъден от съборите.

Очевидно е, че новозаветните текстове и традициите на Църквата са хомофобни, базирани на ограниченията в сексуалната област и на хетеросексуална мисловност.

Според мен е невъзможно човек да чете и разбира изцяло Евангелията, ако ги чете през сексуалността си, още повече ако тя е насочена към представители на собствения пол.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...