А защо не? Ето защо. / Религия и мистика / Християнство

Според доста приличното, европейско и демократично законодателство в Бг, имаш право, ако си пълнолетен, да съжителстваш с друг пълнолетен представител на твоя пол. Без обаче да можеш да се ползваш от някакви икономически и друг вид привилегии и облекчения. Но такива облекчения няма и за хетеросектуалните ергени и моми, което не означава, че държавата ги репресира.

Да искаш да има официален еднополов брак в една държава означава да искаш тази държава да започне да насърчава типа взаимоотношения, които се "благославят", официализират, озаконяват, в този брак. А именно: хомосексуалните.

Разберете добре проблема, защото повечето, които се изказаха тук досега, и от двете страни на барикадата, показаха само, че могат да скандират това, което са ги учили в сектите им или, което е същото, в микс-клубовете им.

Проблемът е не за забраняване на някакво поведение, а за отказ на насърчаване на някакво поведение. Съвсем различни неща. Брачният съюз не е позволение за сексуално позведение (можеш да си го практивкуваш и извън него), а инстутуция (или правен институт), подпомагаща възпроизвеждането на определена социално значима и социално желателна практика.

Въвеждането на една напълно нова институция, каквато е тази на еднополовия брак пък и каквато и да е друга, е абсурдно да се аргументира с празни въпроси от типа: "А защо не?"

Трябва да има създадени достатъчно устойчиви социални нагласи и общосподелена потребност от такава една нетрадиционна институция с все още неизяснени дългосрочни последици, за да започне изобщо да се обсъжда нейно възможно озаконяване в съответната държава.

Аз не виждам засега в БГ да има такива. Опростено казано: няма някакви остро чувстващи се в обществото ни конфликти, които да се решат или балансират с въвеждането на въпросния правен институт (еднополов брак). Напротив, засега по-скоро се очертава, че при евантуално спонтанно въвеждане на такъв, много повече и много по-остри конфликти ще се генерират, отколкото да се разрешат.

Ако сравним тази ситуация с онази за правата на жените преди век-два, разликата относно наличето на такива належащи решения на конфликти е огромна. Ограничаването на жените на дотъпа до висше образование, избирателното право, правото за заемане на ръководни длъжности и пр. са резонирали в цялото общество, на всички нива, ежедневно са чувствани от всеки като напрежения, които е трябвало да се разрешат по един или друг начин.

Не се опитвайте да приравнявате неудовлетворените сватбени капризи на днешните гейове (и то на една съвсем малка част от тях) с ограничените жизненоважни потребности на жените преди век-два.