Не смятам Костов за светец, а само за доказано най-добрият политик на пост-комунистическа България, както не смятам пазарната демокрация за рай, а само за доказано най-добрият политически режим в света.

Колкото за "Нефтохим" няма да се правя на сведущ по макроикономика, затова скромно цитирам част от отдавнашно интервю с Дим. Бъчваров:


- А какви бяха фактите?
- Ето какви бяха:
1. „Нефтохим" беше оставен от "честния" Виденов със 173 млн. долара просрочени задължения към банки и доставчици и дълговете му нарастваха.
2. В края на 1996 г. (след като житото беше изнесено и страната остана без хляб) по нареждане на Виденовото правителство "Нефтохим" сключи сделка за тайна доставка на 300 хиляди тона пшеница от Югославия срещу дизелово гориво. Горивото – по занижени цени, а зърното – 50 % по-скъпо от това на пазара. Сделката дори не беше осчетоводена, т. е. беше класическа криминална далавера.
Чрез сложна схема с участието на Държавния резерв зърното беше окрадено, а "Нефтохим" загуби 67 млн. долара, които никога не бяха възстановени нито на държавата, нито на комбината.
3. "Нефтохим" приключва 1996 г. със загуба от 85 млн. (сегашни) лева и е единствената рафинерия в света, отчитаща загуби пета поредна година. От 1993 до 1996 г. предприятието е източвано не само на входа и на изхода, но съвсем официално и от държавата. През 1995 и 1996 г. например горивата са продавани на вътрешния пазар по цени, определяни от правителството, които са били с до 50 % по-ниски от разходите само на суровината за тяхното производство. За да не се помпала инфлацията!!
4. Никоя банка и никой доставчик в света (и най-вече руските доставчици) не желаеха да кредитират такова предприятие. В началото на 1997 г. „Нефтохим" на практика беше фалирал.
5. С огромни трудности правителството на Иван Костов успя да стабилизира Бургаската рафинерия, но през 1999 г. състоянието й все още беше "на ръба". Предприятието се нуждаеше от минимум 100 млн. долара свежи оборотни пари за възстановяване на нормалната му дейност и от над 300 млн. долара инвестиции.
6. Заради състоянието на рафинерията (до което я доведе правителството на "честния" премиер), а не заради користни комбинации на Костов, към приватизацията на "Нефтохим" практически нямаше интерес от световните корпорации. Впрочем купувачът „Лукойл" беше препоръчан от консултантите по приватизационната сделка "Артур-Андерсен & Кредитандщалт". "Шел" за съжаление се отказа от "Нефтохим" и вместо в производство инвестира в бензиностанции и търговия с нефтопродукти.
7. Освен от окаяното финансово състояние, западните компании бяха отблъснати и от остарялата технология и свръхнаситеността на регионалния пазар с горива. Румънските рафинерии, макар и в по-добро състояние, по това време също не привлякоха водещи световни инвеститори и някои от тях бяха закупени от по-малки европейски и руски компании.
8. За разлика от природния газ, суров нефт може да се достави отвсякъде. Рафинериите по принцип не са зависими от монополни доставчици на суровина. Същото важи и за горивата. Затова и "Нефтохим" покриваше под 70 % от вътрешното потребление.
9. Единствената причина рафинерията в Бургас да внася главно руски петрол е фактът, че той е най-евтин, поради късите транспортни разстояния и ограниченото търсене в Черноморския басейн. Доставките отвъд Босфора не са проблем, но просто са по-скъпи.
10. Накрая не без значение е и фактът, че "Лукойл" беше първата руска компания с масирано участие на западни капитали. Акциите й се продават на най-големите световни борси. Тя не е инструмент на руската геополитика не за друго, а поради това, че действа при жестока конкуренция (за разлика от “Газпром" например).



ПП: Извинявам се на аполитичните клубари за "спама".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите