Харизматиците имат и някои други опознавателни черти. Когато в крехките си младежки години посетих няколко пъти петдесятната църква на Бачо Киро, веднага забелязах как по време на молитва изведнъж в църквата настъпва нещо като жужене на пчели в кошер. Всеки си мънка на носа и не слуша този, който "води" молитвата. Когато 300 души си мънкат или плачат, или се сополяват, впечатлението е за една малка лудница. Ако тази малка лудница се прави от "нормални" харизматици, какви ли са големите лудници на петдесятните светила евнагелизатори и изцелители?

Дори човек да не знае в каква точно църква е попаднал, веднага може да разбере, че става въпрос за харизматици, когато чуе молитвата на водещия. Безкрайни слова, безсмислици, разхождане по целия свят, направо проповед във вид на молитва. И всичко това в преповдигнато екзалтиран тон. После следват няколко лековати песнички тип "тралала, алилуя, хопа тропа, слава, на Христа", присъстващите започват да клатят снага, някои се разтанцуват, други вдигат ръце нагоре. Това продължава десетина минути, след което идва свидетелство за нещо велико, което Бог е сторил през седмицата за стрина Гина или дедо Гого, например имали са болежки в кръста, но след усърдна молитва, вече скачат като млади ярета. Идва ред и на проповедта. Обикновено не продължава повече от 15-20 минути и засяга някакви най-общи постановки за блудния син, християнската любов или опитността на апостолите в деня на Петдесятница.

Всичко е толкова плитко, повърхностно, лековато, че човек започва да се пита това ли е интелектуалното наследство на великата Реформация, заради което стотици хиляди са си дали живота.

"Синергията e термин от Библията" - ЛюбимеЦ 5 за 4