След множеството излияния от еволюционистите и атеистите, оставам с убеждението, че науката(имам предвид точните науки) вече не само описва света такъв какъвто е, но и дава отговори и на философските въпроси: Какво е човекът? Какъв е смисълът на човешкото съществуване? Изобщо какъв е смисълът на самото съществуване? Коя е първопричината за всичко? По какви закони се развива Вселената, човека и човешкото общество? и т.н.
Ако ги слушаме трябва да закрием философията като предмет и да се обърнем към математиката, физиката, химията и биологията за да получим отговор на екзистенциалните въпроси.
Целта на точните науки е да описват света такъв какъвто е. Използването им за отговор на философски въпроси винаги трябва да се приема с предубеждение. Още повече, че подобни отговори винаги се базират на презумции. Напр. атеистите приемат, че няма нищо извън материята и се опитват да обеснят развитието и, само по себе си. Интересен е фактът, че много от великите учени и изследователи не са били на това мнение и заниманията им с наука са ги водели към мистицизъм. Факт, който атеистите упорито отричат, макар да има безспорни данни, че много велики учени, на които дължим разбиранията си за материалната Вселена, като Айнщайн, Макс Планк, Нилс Бор, Стивън Хокинг са вярвали в съществуването на Бог и са били убедени, че има и нещо отвъд материята, отговорно за нейното съществуване. Самият Дарвин никога не е твърдял, че животът е възникнал самостоятелно, той е смятал, че Бог е създал първите организми и после е насочвал еволюцията им.
Значи според атеистите материалисти науката обезсмисля философията, защото дава отговор на нейните въпроси. Но според великите учени дали ни съвременното разбиране за Вселената, науката свършва до едно място, от което нататък продължава философията.
Ето ви пример: Какво е човекът? Според материалистите човекът е просто една сложна машина - биологичен организъм съставен от клетки. Всичко в човека - цялото му поведение, чувства, разум, свободна воля може да се обясни с биохимичните процеси и хормони и сложните невронни мрежи в мозъка. Подобен материалистичен редукционизъм изглежда много разумен според материалистите. Но това ли е човекът - една сложна машина? Или има нещо повече - отвъд невронните мрежи, хормоните и рецепторите. Като лекар контактуващ с много колеги мога спокойно да кажа, че повечето ми колеги не приемат подобен редукционизъм.
Ако за едно нещо има няколко възможни обяснения, то вярно е най-простото.
|