сега за "дървото на живота"...
човешкия дух е покварен,но човека не може да овладе и един друг бунт - бунта в човешкия организъм - физически и психически.губи както влянието над неорганичната материя,така и на органичната - Природата.така сатаната предизвиква човешката смърт...
но когато Бог създава човека,Той го е устроил по такъв начин,че ако неговата най-висшата страна въстане срещу Него,тя ще загуби контрол на по-низшите страни и с теченето на времето да умре.това условие може да се разглежда и като смъртна присъда,като милост и като защитен маеханизъм...
тя е присъда,защото онази смърт за която говори Марта на Христос:"мирише вече" - е ужасна и позорна...
тя е и милост,защото ако човек я приеме доброволно,с този акт се преодолява неговия бунт и дори тази унизителна и ужасна смърт се превръща във вечно добро.тука не става дума за "героична готовност /макар,че и това го има/,а за смирениe и саможертва.когато посрещнем така своя врaг,той става наш слуга...
тя e и защитен механизъм,защото след падението на човека безсмъртието на естеството му би било най-безнадеждната съдба за него.ако не същещвуваше смъртта,то човека щеше да бъде "напълно свободен" /ако това може да се нарече свобода/ и щеше да се увува в собствените си вериги от гордост и честолюбие с векове и щеше да гради кошмарните си цивилизации,една от друга по-объркани о по-могъщи и от човек щеше да се превърне в зъл демон,който с нищо не може да бъде спасен...
Бъди промяната,която искаш да видиш в света...
|