Здравей Драго Первий,
По повод коментираната реплика на Ежко:
„Затова не Писанието - което е част от Преданието - е стълб и крепило на истината, а Църквата, Която Сам Господ си основа, водена от Духа Светаго е този стълб и крепило. Нима Господ не е силен да води църквата Си и без Книгите ? Нима думите Му "и портите адови няма да Й надделеят" се отнасят за Писанието ?”

Защото не четеш в Православие, ще ти пусна нещо, което написах там по повод на едно много подобно твърдение, което звучеше така:
„Каква е днешната ваша вяра? – вяра в Христос като Бог, но не и Вяра в Църквата като Тяло Христово, Вяра спасителна и точна, вяра единствено възможна и правилна.”

Бих отговорил:
1 Тимотей 3:15
в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.

Вярно е, че църквата е стълб и подпорка на истината, но дотолкова, доколкото, тя е подчинена на тази истина. Църквата сама за себе си е нищо, както е нищо и стълбът, на който се заковава листа хартия със заповедите на Владетеля. Стълбът има някаква стойност, доколкото на него е закован листът с оригиналните заповеди на Владетеля. Но вече... листът със заповедите носи своята стойност, независимо къде се намира, защото е произведение на Самата ръка на Владетеля. И човек не се покорява на стълба, който е само носител на идеите, а на идеите, които са на белия лист, защото те са излезли изпод ръката на Владетеля.

Макар че носи листа, стълбът не е автор на този лист. При това той го носи, не защото сам го е избрал, а защото ръката на Владетеля е избрала него, точно на него да бъде закован за прогласяване пред очите на всички минаващи.

И когато стълбът започне да си присвоява авторитета на Владетеля, защото на него е закован листът, то Владетелят, който ревниво пази Авторските си Права, на мига слага брадвата до основата на стълба.

2 Петрово 3:2
за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли.

И пророците на Стария Завет и Христовите Апостоли на Новия Завет, всички те единодушно казват, че не прогласяват свое слово, а словото на Този, Който ги е изпратил, а това Е Бог.

И ако пророците са направили канона на Стария Завет, а богоносните отци на първи и началото на втори век са събрали написаното от Апостолите, то те са го направили не защото имат силата да бъдат редактори на текстовете, а единственоно от ВЯРНОСТ И ПОСЛУШАНИЕ КЪМ ЗАПОВЯДАНОТО ОТ СВОЯ БОГ!

И много греши този, който им приписва РЕДАКТОРСКИ АВТОРИТЕТ. Те не притежават такъв, а само смирено следват, това, което е заповядано от ДОКАЗВАНИТЕ ОТ БОГА НЕГОВИ СЛУЖИТЕЛИ, апостолите. Автентичността на Павловите послания, за да се различават от фалшификатите, защото е имало и такива, са били подписвани от Апостол Павел по особен начин, който е бил известен само на верните, на които Апостолът лично е показвал тайнописа в поздрава.

Ефесяни 2:20
понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,

Всеки един християнин става част от Църквата, когато съгради своя духовен живот на тази основа и на нищо друго. Дори трудовете на Светите Църковни Отци от по-късните векове са надграждане на тази основа, но и самите те казват, че тя е начинателят и усъвършителят на тяхната вяра.

Стойността на Църковните Отци се измерва с дълбочината на проникновение, което са постигнали в практиката на вече казаното от Пророците и Апостолите, но не и на нещо друго, което е оригинално тяхна идея. Много преди времето на Църковните Отци е казано:
Юда 1:3
Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.

И това е написано от човек, който е имал поглед за ставащото в църквите в рамките на цялата Римска Империя. Който е чел внимателно Новия Завет ще види, че Апостолите са пътували по цялата империя, общували са периодично помежду си и са водили доста добра кореспонденция. Като водещата църква в даден регион е правила преписи за всички регионални общества и надлежно им го е доставяла.

Извод
Верността е към Бога и Неговото слово.

И чак тогава, като следствие:
Верността е към написаното от духоносните Отци, дотолкова, доколкото те вярно интерпретират и употребяват казаното в Стария и Новия Завети за духовно поучение и назидаване на тялото Христово църквата в нейното духовно израстване.

И на техните духовни разсъждения корективът отново е казаното от Апостолите, а не обратното.

Светият Дух дава разбиране и потвърждаване за написаното от апостолите.
Светият Дух дава разбиране и потвърждаване на написаното от Църковните Отци, доколко е в съответствие с написаното от апостолите.

Когато Светият Дух е в църквата е повече от ясно, че нещата ще бъдат направени Богоугодно. Но не всичко, което се нарича църква, е наистина изпълнено със Светия Дух.

Защото Божието Слово е чистата истина, а Църквата е само в някаква степен постижение и изпълнение.

Истинският Лист Хартия написан от Владетеля свидетелства за истинността в служението на стълба, на който е прикован с Христовите гвоздеи, а не обратното. Обратното е наречено от Христос: „човешки поучения, заучени папагалски”.

Поздрави
Жабчо (от блатна кал)

Тошо вика: „Никога не е късно да започнеш да четеш Библията със собствените си очи и ум!”