Нека да четем Лука 16:20-31, ама пак ЦЯЛОТО, не отделния стих "Отче Аврааме, смили се за мене" като предтеча на това "Свети Иване, имай милост за мене". Исус рисува картина в която богатият човек е в ада, вижда Авраам отделен от него с непреодолима преграда. Авраам няма власт да го измъкне оттам, но богаташът мисли, че поне има власт да прати Лазар да го разхлади с една идея. Исус ни рисува тази картина, за да ни съобщи някои реалности за ада и рая, за наказанието, покаянието и т.н. Нека вникваме в това и да не си смучем от пръстите допълнителни неща.

Откъде тая глупост, че съм се смятал за по-горен от Авраам, от Мойсей, от Апостолите? Това си беше вметнато заяждане.

Мойсей идва и говори с Исус, не че Исус се е молил на него. Нито пък Мойсей, бидейки на небето, ще има да представя Исусовите неща пред Бог Отец.

Казваш че контактуването със "облака свидетели" не било посредничество, а просто - едно възвишено общение. Това е лицемерие! Вие търсите големите братя само за помощ, да "представят" по-сполучливо нуждата ви пред Исус.
Ако искаш да ме опровергаеш, дай пример за подобно общуване, което не включва ходатайство. (Това е единствения разумен път по който нашият диалог може да продължи)

А точно това имаш предвид. Думата "посредничество" не ти хареса, ти я замени със синоним - "ходатайство". Сега искаш и нея да потулиш и казваш "приятелство" - ама пак имаш предвид смисъла на "ходатайство".

По твойта логика, ако бях егоцентрик, щях да се моля на себе си, в мое име.
Работата е там, че аз се моля на Бога, в името на Исус. Това работи! Няма защо да го кривим. Това е Христоцентричност, а другото е бягане по допирателната. (Съжалявам, че се налага да говоря така.)

Не се смятам за по-горен от хората в облака свидетели. Естествено - неизмеримо по-долен. Аз вярвам, че те наблюдават нашия живот и имаме тяхното окуражаване когато светът ни притисне по начина, по който и тях е притискал. И т.н. и т.н. Но когато идва нашата отговорност да потърсим Бога, едно е Името, чрез което можем да търсим достъп до Неговия престол.

Това са Писанията. Ако те не могат да те трогнат и възпрат, става като в една гръцка чалга, дето се пее "И Бог не може да ме спре".

Нашата вяра е, че Бог възкреси Исус от мъртвите. Вярата и изповядването на смъртта и въкресението на Исус основават в достатъчна степен християнския живот. А кой от показалите достоен живот не е имал тайни грехове, доколко сърцето му е било право, и кой точно е възкресен и участва в облака свидетели, и къде е на небето сега, и какви правомощия има, може да остава само в рамките на предположенията. И дали този Иван ще откликва на "Свети Иване, помогни ни", си е пързалива работа.

Говорихме много преди в специална тема, започната от тебе, и посветена именно на ролята на големите братя в молитвата. Прегледай пак, и виж в колко постинга се прави на ударен, без да искаш да признаеш очевидната истина, че така се създава ситуация, която не подлежи на регламентация.

А фокусът на настоящата тема се върти около книгата Евреи, където се говореше за движения от символи към същности. Кажи нещо и за това. Нека не излиза, че едно си баба знае, и това си бае. (А колко го знае, си е отделен въпрос).