Никой не може да ни накара да обичаме насила, "дори" и Божиите приятели, каквито са Апостолите, Богородица... и, които без съмнение са много по-живи от мен, от теб, от мнозина други. Ако човек наистина смята някой друг за брат в Христа, то най-нормалното "поведение" еда изразява любовта си към него. Ако пък Апостолството на един "голям брат в ХРиста" - какъвто е ап. Павел, например - не е снето - тоесть, няма никакво съмнение, че Апостолите стоят високо в Църковната Йерархия установена от Самия Христос, то нормалното е да се отнасяме подобаващо в знак на уважение на Божията Воля. Нека не забравяме, че Христос дал ключовете на Царството Небесно именно в лицето на Апостолите. Ако някой пренебрежи този ф а к т, и се "пише" за християнин, значи има сериозен проблем.

Ето тук с теб е едно от основните ни противопоставяния - понеже, след след като Апостолите са ЖИВИ, ти изповядваш това с устните си, но не и със сърцето си. Защо не се опиташ да помислиш по въпроса, а именно: как, тогава, те, Апостолите, избрани от Самаго Богае - как могат да бъдат те живи - И ДА СА ЖИВИ, - ако не са в_едно с Христа Бога, с Живота, Който по Своя Воля ги е удостоил да съцаруват в _едно с Него в Царството Му ?

"Желая да бъдат с нас Е Д Н О , к а к т о и ние Тримата сме едно . . ."

И как можем за ицромязваме "да бъде Твоята Воля както на Небето, тъй и на Земята...", след като де факто Й се противиме.

Писано е:

"Вие обаче [т.е. ние, новозаветните] П Р И С Т Ъ П И Х Т Е към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим,. . . и към д у х о в е т е на праведниците, които са достигнали съвършенство [т.е., към светиите]. . . " (Евр., 12:22. . .)

[в протест. издание е казано, че "пристъпихМЕ . . . П Р И духовете на усъвършенствуваните праведници. . ."]

Щом сме пристъпили към ж и в и т е праведници, които са в Царството Христово, какво по нормално от това, да ги смятаме за наши приятели - понеже са Христови приятели, членове на Неговото ТЯло, сиреч Църквата, да ги почитаме, да търсим помощта им [застъпничеството им] още по-вече, че Сам Бог ги е уважил - и ги уважава, прославяйки ги и приемайки ги в Любовта Си.

"И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а [сте още отсега] съ_граждани на светиите [които пребивават в Царството небесно] и свои на Бога . . ." (Ефес., 2:19)

А кои съграждани не общуват помежду си и не си помагат, както пример затова са ни показали самите Апостоли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите