През есента на 2008 г. група пастори и представители на евангелските църкви в България подадоха жалба в Комисията за защита от дискриминация срещу Десислава Панайотова и вестник "Телеграф". Г-жа Панайотова е директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации (ЦРИК). Жалбата визира публичните изяви на г-жа Панайотова, в които тя еднозначно нарича някои евангелски общини "секти" и други обидни квалификации, според жалбоподателите, като по този начин провокира нетолерантно отношение към тях.
С въпрос за реакцията на евангелските общности срещу Десислава Пулиева и допустимостта да се използва понятието "секти" по отношение на тях се обърнахме към митрополит Кирил (Варненски и Великопреславски), Проватски епископ Игнатий (Карагьозов), архимандрит доц. Павел, протойерей Василий Шаган и дякон Михаил (Милен Манев).
Митрополит Кирил (Варненски и Великопреславски):
Както се казва: “Мил ми е Платон, но истината ми е по-мила”.
Нека не ни се сърдят християните с най-различни наименования, нямаме нищо лично по отношение на тях, но...
(поп Кирил цитира известното аристотелово изказване за истинатата за да аргументура православната позиция; явно "сектантите" затова не са истински християни, защото не са стигнали до християнската истина открита от бащата на перипапетиците)
Православните настояваме, че след като другите са се отделили от единството, те трябва да се върнат там, където са били.
(поп Кирил пропуска да обясни за кое единство става дума - за онова, демонстрирано от апостолите през първи век или за по-късното, наложено чрез имперски диктат и гръко-римска казуистика)
Защо българинът се отличава, за разлика от много даже християнски народи със своята богата душевност и духовност, гостоприемност, традиции, със своите неимоверни постижения в областта на науката, просветата, културата, даже спорта? Смятаме, че той дължи това в огромна степен на своята православна християнска вяра
(дам, българските народ и държава представляват - по един без съмнения "неимоверен" начин - културния, научния и спортния авангард на християнския свят; "българинът" според православния духовник се отличава "със своята богата душевност и духовност"; явно за негово преосвещенство тъпотията, мързела, завистта и отчаянието конституират онези "неимоверни" признаци за "богата душевност и духовност", които българското Православие е призвано да съхрани и за бъдните векове; оттук се убеждаваме, че поп Кирил освен мъдър богослов е и проникновен народопсихолог)
Християни, които се наричат с не знам какви си имена, които освен, че не признават духовенството, не почитат иконите, светиите, даже Св. Богородица, нямат право по същество да наричат своето общество църква. Когато православните говорим за това, ние не желаем да ги обиждаме, а искаме да им помогнем да осъзнаят, че не са прави.
(забележете, че това е казано по конкретен повод - изцепките на г-жа Пулиева; тя представлява православните и иска от позицията си на ръководител на безпристрастния център за религиозни изследвания да помогне на сектантите да осъзнят, че не са прави; а онези, моля ви се, да вземат да си помислят, че тя злоупотребява с изявите си в медийното пространство и нарушава правото им за религиозно самоопределение! тя просто иска да им помогне да осъзнаят, че не са прави, защото не са православни; какво толкова сложно има да се проумее това? че нали и според констутуцията, атомната физика, молекулярната биология и женевската конвенция Православието е единственият прав и правилен религиозен мироглед, а сектите са ... секти; още ли има неразбрали?)
Не, преди всичко трябва да се знае, че ние не изразяваме свое мнение и не налагаме религиозна нетърпимост, като изповядваме и проповядваме своята вяра, според Свещеното Писание и Свещеното Предание. Стремежът към запазване чистота на вярата не е фанатизъм, а изпълнение на Божиите заповеди. Ние просто сме длъжни да следваме заръките на Спасителя, на неговите ученици и апостоли, на светите отци на църквата, на които ще се спрем по-долу.
(заръките на Спасителя? да припомним какви са те според достопочтения митр. Кирил: признаване на православното духовенство, почитане на иконите, почитане на светиите, почитане на "Св. Богородица"; така че разсеяния читател да си има едно наум, че не става дума за засвидетелстваните в Писанието заръки на Спасителя, а за онези заръки на Спасителя, проповядвани от православието, сиреч баш най-верните)
Негово Преосвещенство Игнатий (Карагьозов), предстоятел на българското подворие в Москва:
Всеки човек е длъжен да бъде православен, защото това е първото и най-главно условие, за да може Господ да ни сподоби с вечната радост.
(без коментар)
Затова сектите и сектантите трябва така да се наричат. Това е полезно за самите сектанти, защото наричайки ги по тоя начин, ние изобличаваме тяхното заблуждение и не е изключено някои от тях да се замислят, да потърсят Истината и да поискат да дойдат при Госода. Това е полезно и за обществото, за да знаем от кого да страним и по този начин да ограничаваме всяка тяхна инициатива и проява насочена към нас.
Същността на Православието е любовта. Всичко зависи с каква цел правим нещо. Ние изобличаваме сектантите, за да не се заразява обществото с тяхната болест и после по подходящ начин ги лекуваме. Ние не изобличаваме сектанта, за да го оскърбим. Така постъпват и докторите, които мъдро отделят заразно болните от обществото и после ги лекуват, разбира се, без да ги унижават, че са се разболели.
(да, правилно сте разбрали, това също е коментар относно поведението на г-жа Пулиева; оправдателен и насърчителен коментар; същността на православната любов, особено държавническо руския й вариант миловидно олицетворяван от коментиращия поп Игнатий, се състои в това, чрез всички средтва на компроматната война и клеветите, та дори държавната намеса, да "ограничаваме всяка тяхна инициатива" (на сектантите) и да постъпим като "докторите, които мъдро отделят заразно болните от обществото и после ги лекуват"; да, пак правилно сте разбрали, не да ги отделят от църквата, а от обществото, от българското общество, без значение светските му закони и права; ако някой е озадачен от тоталитаристките обертонове на тоз любовен псалом, значи е забравил в какво се състои истинската славянско-православна дружба)
|