Работата е там, че смъртта на Бога (в ницшеански културологичен смисъл)
неизменно влече след себе си и смъртта на Човека. Фигурата и понятието за Бог
в традиционната западна култура изпълнява ролята на трансцендентен
персонализиран регулатив спрямо обществото и поддържа конструкта "Човек" -
т.е. че ние имаме някакъв уникален принцип на съществуване, свободна воля,
специално предназначение и пр. глупости, отклоняващи вниманието от баналния
факт, че сме изцяло функция на нашата физическа и социална среда.
Така че, атеистичната философска антропология (марсксизъм, екзистенциализъм,
персоланизъм) е по-абсурдна и от богословската. Последната поне е достатъчно
последователна да признае необходимостта от идеологемата "Бог" при
обосноваването на стереотипа "Човек".
Напр. в Библията няма такива проблемации, тъй като там начело стои не някакъв
всеобщ и абстрактен принцип на трансцендентна човековост и божественост, а
доста по-конкретния Дух на бащите (Бог Авраамов, Исааков, Яковев) - 100 %
етнически капсулиран и капсулиращ.
Е, верно, след Александър и елинизацията на Близкия изток нещата започват да
се размиват, но дори и по времето на Иисус и апостолите идеята за Израилевият
Бог и Неговият Месия са били контрапункт, а не асимилация, на "общочовешкия"
принцип на римския кесар като своего рода Божий Син.
бях изпуснал съто в "трансцендентен"Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 06.01.09 15:39.
|