|
Привет аби,
В отговор на:
Аз продължавам да твърдя, че цялата работа ако ще и с двеста цитата да е подплатена намирисва на недоразумение...
Че има надоразумение и аз съм сигурен. Въпросът дали това недоразумение от наша страна или от някоя друга...
В отговор на:
Но темата е страшно интересна. Интерпретациите на Библията са ми любимо четиво.
Започвам с тези твой думи защото каквото и да напиша е много важно да се знае следното:
Не става въпрос за частни интерпетации на Библията.
Изобщо не става въпрос кой как тълкува единствения стих, в който това се споменава - 1 Коринтяни 15:29. Кръщението на мъртви е възстановена практика чрез пряко откровение към пророкът Джозеф Смит. Въпросът е в това дали Джозеф Смит е пророк на Бога?
Моля, никой да не си мисли, че ние сме се хванали със "зъби и нокти" за някакъв стих и интерпретирайки по някакъв чудноват начин сме си създали собствено учение, в което почти всеки се опитва да открие някакви "недуразумения". Стиховете от Библията, които аз цитирам показват, че тази практика е била позната и е съществувала. Те коствено подкрепят това откровение, но сами по себе си но не могат да я обяснят или докажат безпорно.
В отговор на:
Колкото и да чета постингите по-нагоре не схващам как се мокри духът...Технически е нелепо, а и практически не ми се връзва. От доста време не съм фен на теориите, че в Библията били написани някакви неща дето никой не можел да ги разбере и че божиите пътища са неведоми.
Духът не се мокри. И аз не съм фен на тези теории. Всичко трябва да си има своето обяснение за тези, които търсят.
В отговор на:
За да приемеш юдаизма се налага да се потопиш в Миква, за да си "пречистен", телесно. Същото се отнася и за християнското кръщение, където Св. Дух чисти душата, а водата плътта.
Светият Дух освен, че пречиства душата ни свидетелства за всяка истина. Той не обитава нечисти места. Нашите тела са храм на Бога. Чрез потапянето във вода този храм се очиства и човека е готов (достоен) за присъствиято на Св. Дух. Ще копирам написаното от мен в друг отговор:
"Това е всъщност по съществената част и кръщението с огън всъщност е актът за причисляване на някой в Църквата. Пълното потапяне във вода очиства човека след покаяние и той вече е достоен да приеме Св. Дух. Това е логиката. Всъщност, Църквата е събрание (еклесията) на хората, които имат Дара на Св. Дух, а не сгради, храмове или "намокрени" люде. "
В отговор на:
Нека поговорим за Миква.
Защо тя се явява толкова важен елемент? ...
Това за Миква ми беше много интересно. Страшно много неща ми напомнят за обрядите в нашите храмове. .. Еламан сигурно ще го копира за нашия форум...
Все пак, Миква не е кръщение се практикува многократно не само при встъпване в юдаизма, но и за очистване на жените след кръвотечениети и на мъжете след изпълнение на съпружеските им задължение и др. Накратко, има доста паралели и безпорно е първообраз и чисто еврейски обичай, но не е еквивалент.
В отговор на:
Как е устроена Миквата? Само "живата" вода с естествено природно произхождение (за това Йоан кръщава в реката) и оттичаща се е способна да донесе духовно очистване.
Тук не си ли противоречиш питайки как се мокри (очиства) духа?
В отговор на:
Поради всичко, коеото изредих по горе, считам, че става дума за абсолютно същото тълкувание на ритуала и изпълнението му на практика и в християнството.
Както казах по-горе, за мен миквата е първообраз.
Като гледам за теб въпроса има поне две страни:
- Защо изобщо да има кръщение заради мъртвите?
- Как чисто технически ще се изпълни имайки в предвид нещата описани в Миква.
Превод от ТУК:
Фактът, че ако нашето разбиране за демография и история, са верни, то огромното мнозинство от човешки същества, които живеят или са живели не са християни. Освен това, сред тези, които са живи, мнозинството ще умрат като нехристияни. Това предполага, че съдбата на повечето души е да бъдат изгубените завинаги. Разгледайте например един китайски фермер, индийски просяк, руски гангстер, мюсюлмански свещеник от Пакистан, или френски интелектуалец: Всеки ще мине през живота по различен начин - някои в мизерия, други в лукс, но всеки със свои собствени любовни трепети,радости, стремежи, страхове, желания, победи и провали. И все пак бъдещото им е едино и също: цяла вечност от невъобразим ужас. Цялата човешка история с нейната сложност, драма и т.н се свежда до един двуполюсен модел – рай или вечен ад.
Защо?
Отговор:
Искам да прокламирам, че Бог е справедлив и китайския фермер или индийски просяк няма да бъдат изпратени на вечни мъки просто защото той или тя са имали нещастието никога да не чуят за Христос. Ние знаем, че спасението е единствено чрез Христос. Решението е следното: на всички починали, обитават, като духове и чакат момента на възкресението и съд, ще бъде дадена възможност да чуят и да приемете посланието на Евангелието. В действителност, Бог "желае да е да се спасят всички човеци и да дойдат до познание на истината." (1 Тим. 2:4)
В 1 Петър 3:18-20, където се казва, че Христос, като умря, "отиде да проповядва на духовете в тъмницата, което някога са били непокорни." От това научаване, че хората от времето на Ной бяха включени сред тези, на които се проповядва за Христа. Проповедта на починалите е също спомената отново в 1 Петър 4:6: "За причината за това е проповядва благовестието на ония, които са мъртви, че те биха могли да бъдат съдени според мъжете в тялото, но живее според Бог в дух. " Това подсказва, че все още се държи някакъва сметка за тяхното съществуване като смъртни и че те ще бъдат съдени, но те все още могат да получат достъп до благодатта на Христос и се покаят и дойдат при Него.
Тази концепция е в съответствие с Павловото послание до Римляните 2:4-10, той казва, че добротата на Бог ни води към покаяние,
4. Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5. Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният(справедливия) съд на Бога,(Справедлив съд, а не произволен хаотичен!)
6. Който ще въздаде на всеки според делата му:
7. вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8. а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9. скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10. а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11. Понеже Бог не гледа на лице.
12. Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13. Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани
14. (понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15. по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)
Без да навлизаме в нашата теология, нека просто да кажа, че имам причина да вярвам, че Бог обича всичките си деца, и справедливостта изисква осигуряването на възможност за всички, които наистина желаят да получат достъп до благодатта на Христа, ако те Го приемат и сключат завет с Него. Мнозина няма да Го приемат, и днес виждаме все по-големи доказателства за това. Но Бог може да достигне до всяко от своите деца и ги кани да го последват. Аз вярвам, за тази цел, че Христос създаде огромна програма на мисионерската работа от другата страна на завесата - в света на духовете - така, че Евангелското послание да достига до Неговите деца на всеки народ и всяка епоха. (Съзнавам, че с отговорите възникват и множество други въпроси.)
Тук е мястото да кажа, че думите на Спасителя я Матея:
18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.
...имат връзка точно с тази практика. Това означава портите на ада да „не надвиват”(надделяват) на Църквата – властта дадена от Исус Христос да бъдат изпълнявано кръщение от името на починали (обитатели на Хадес, Шеол) и да получат своя шанс за спасение въпреки оковите на смъртта. Това е Църквата, на която портите на ада на са надвили.
В отговор на:
Как може да убедите някого, да повярва, че един другиго може да се кръщава, чрез чия Слава - Божията или тази на Вашата Църква?
Бих казал, че за кръщението са важни най-малко три неща:
- този, който кръщава да има право да върши това
- кръщениято да бъде направено правилно
- да знаеш в какво се кръщаваш и какво следва от това
Когато ходиш на лекар, човек иска да е сигурен, че той има диплома и че е упълномощен да върши това. Същото е с адвокат, архитект и т.н. По отношение на неща, които имат отношение към вечността ( като например кръщението) хората проявяват необяснима немарливост по отношение на тези изисквания. В голямата си част те не се интересуват кръщаващия ги има ли тези „ключове” за които се говори в Матея 16:19. С каква власт върши всичко това?
Никой от нас не приема слава от другия. Кръщението се извършва винаги в името на Отца и на Сина и на Св. Дух. Името и личността на свещеника извършващ кръщението не играят роля в самият обряд.
В отговор на:
Този текст Енос определено ми противоречи на това, кеото вие твърдите, сътвенто държа да ми посочиш кои общини са практикували това, което вие практикувате - кръщаване на духове и на кои текстове се базирате.
Има намерени текстове, които показват че това е ставало в Египетската Църква. Предникейските Отци като Климент Александрийски и Ириней също споменават въпросната практика.
За по-любознателните бих препоръчал тази статия:
Поздрави,
ignorantia non est argumentum
|
Време е за разяснение... [re: *abi*]
