Една учителка дала на малките си ученици по една празна кибритена кутийка и им казала всеки от тях при разходката им сред природата да сложи в нея по нещо, което да показва живота. След това разглеждали - децата събрали листенца, цветенца, малки червейчета и т.н. Само в кутийката на един ученик, когото смятали за не много умен нямало нищо! Всички започнали да му се присмиват и го питали какво е това?, а той казал - това е празния гроб на Исус.........


И на мен този филм "Страсти Христови" ми направи голямо впечатление и е със силно въздействие. Обаче, ако се замислим коя болка на Исус Христос беше по силна - физическата или душевната......

Колко пъти само една, единствена дума ни забива острие в сърцето и може да ни боли цял живот!

Как ли се чувства един човек комуто предстои да бъде екзекутиран за убийство, което не е извършил.....

Всеки човек има стотици грехове през живота си, а колко милиарди са хората от сътворението до края на века и колко милиарда са всичките грехове, които пое невинният Исус, за да ни спаси.....

Как може да се измери тази болка..
Никой филм не може да ни покаже това...

"Йоан 3:16 16. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот."

Слава на Бога!