Не съм безкритичен към доктрините , даже напротив доста съм консервативен в разбиранията си и трудно се поддавам на емоции. Опитах се да насоча вниманието ви от различията ни, към това което ни обединява като Христово тяло,като Църква. Апостолът казва/перефразирам/ всичко изпитвайте, дръжте доброто...
Това се и опитах да ви покажа. Четем едно и също нещо , примерно "Четвъртото измерение" на п-р Чо. Какво вижда примерно Б.Б или Жабока - източен мистицизъм, странни медитации и нещо като сиви окултни практики.
Какво виждам аз - християни който стават всяка сутрин в 4ч за да се молят, християни който не знаят че съществува такова "чудо" 24часов пост, а постът им е минимум 3 дневен и то без сокчета,кафе и пепси . Какво друго виждам? - 30-40 000 мисионера разпратени из целият "труден" югоизток да проповядват спасение чрез вяра в Исус Христос /някой от тях наскоро платиха за това с живота си в Афганистан/... Виждам човек който започвайки от нищото в една разорена и разбита следвоенна страна , достига до там да няма южнокореец до когото да не е достигнал с думите на Благата вест.
И като заключение: на мен тази книга ми донесе добро, укрепи вярата ми, мотивира ме да съм по усърден в молитвите си, научи ме на трудолюбие и постоянство в постигането на целите си и ме зарадва носейки ми вести за успеха на Евангелието в една далечна източна страна, която едва ли ще видя някога.
А какво донесе тя опонентите ми? Възможност да охулят и осъдят брат на когото не заслужават дори куфарите май да носят. Не казвам , че той не бърка , всички бъркаме, казвам че човек трябва да мисли. Вземете делата му , вземете и вашите съпоставете ги ... и си мисля, че ще разберете , че просто дължите на такива хора уважение.
Важното ще остане, ненужното ще изчезне.
|