Византия и средновековна България са си ориенталски по дух. Това значи - прагматично търпими. И в двете страни е имало общности с различна от официалнята религия. Те не са имали кой знае какви права и понякога са ставали жертва на някой ревностен монарх, но през повечето време са си плащали данъците като всички останали и са били насочвани със законови текстове към упражняване на определени занаяти, в които са били смятани за традиционно добри. Това важи за павликяни, армено-грегорианци, евреи, понякога католици, яковити, езичници и мюсюлмани.

В частност чистите богомили са преследвани заради учението, насочено против светските и църковни власти. Тоест, причините са по-скоро политически, а не толкова религиозни. А и няколкото публични процеса срещу водачи-богомили във Византия и България не могат изобщо да се мерят с кръстоносния поход срещу албигойците, с прогонването на худаисантес и морискос от испанските кралства или с Трийсетгодишната война.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...