ще е необходимо да обясните по-подробно тогава какво имате в предвид. 90-те години протестантите се опитваха да се докажат родолюбци/аз съм плод на този период...подсилено от емигрантското родолюбие което обикновено трае 10-тина години... и после ако не намериш идеологически или социялен бастион бавно се заглушава/. За настоящото състояние на българите протестанти немога да говория. През последните 16 години имам колективно присъствие под 1-2 месеца в страната. Съдя само от книгите и статиите които излизат напоследък и стремежа да се отпразнува всяка годишнина и всеки западен празник/ние протестантите станахме така по влюбени във вехтото и детите си от православните...те поне имат какво да реформират а ние смед тръгнали назад/. Според мен като ще се говори реформация, ще се гледа между 1517 и 1816г./понеже между 1816-1840 Дж. Кларк добре го е разработил.. с някои бели петна... и след това съществуват плеяда други автори/. Но ще се заобикаля от далеч Богомили, Катари, и други еретици. те не са наши деди.

Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.