Здравей В.В.
Отново е досадникът Стар Жабок.

Имам малко време, за да набера още един текст от книгата на Маконъл, който е особено важен, особено за неизкусените в екзегетиката християни. Не крия, че има текстове от тази книга, които са незабравими за мен. Дебело подчертани и систематизирани, за да мога с минимално усилие да опресня нещата, и да пусна Маконъл убийствено по предназначение.
Извадка от страници 8 и 9.

С други думи, през всеки век от църковната история е имало борба между ересите и правдивото благовестие. Всяко ново поколение църковни ръководители трябвало „да държи вярното слово и да опровергава ония, които противоречат.”(Тит 1:9)

И днес това е така. Християнинът от 20 век е изправен пред цял „легион” от благовестия. Всички те са облечени в най-привлекателна премяна и призовават вярващия с най-изкусителен шепот. Както цитирахме по-горе, великият защитник на вярата от 2век срещу една от ересите, гностицизма, Ирениус предупреждава, че грешките никога не се представят по начин, разкриващ техните гротескни деформации. Напротив, те са обвити в такава привлекателна украса, че изглеждат „по-истинни от самата истина”. Огромната привлекателност на ереста се крие в това, че тя ИЗГЛЕЖДА и ЗВУЧИ като самата истина! Следователно, границата между ереста и правдивото благовестие е трудно забележима. Най-опасните ереси лежат в сивата област, намираща се в сянката, както на светлината, така и на тъмнината. Тези „други благовестия” могат да се различават в конкретните доктринални грешки, които разпространяват, обаче имат едно общо нещо: опасността от тях за църквата е право пропорционално на това в каква степен изглеждат правдиви. Голата лъжа не е най-опасната, защото лесно може да бъде открита и отхвърлена. Половинчатата истина винаги нанася по-големи поражения от голата лъжа.

Другите благовестия не само, че ИЗГЛЕЖДАТ, но и ЗВУЧАТ като истинското. Друг голям защитник на вярата, Уолтър Мартин, превъзходен „разрушител на култове”, казва следното относно способността на култовете да се предрешват като Исусово благовестие:

„Този, който изучава култовете, трябва да може да определя езиковата граница в терминологията. На първо място, трябва да осъзнае, че тя съществува, и на второ място, да признае, че докато термините не бъдат дефинирани, семантичната(смисловата- бел. Фрог) джунгла, създадена от култовете, ще го обвият като правят трудно, око не и невъзможно разграничаването на учението на култовете от това на ортодоксалното християнство.”

ВНИМАНИЕ!
Обръщам особено внимание на този текст написан от един от най-големите специалисти в Евангелския свят по въпросите на култовете, Уолтър Мартин. Текс Марс е другият голям специалист, но за съжаление почти нищо не е излизало от тях на български, изключая нещичко посветено на Ню Ейдж. Погрешно и наивно е да мислиш, че един човек, когато употребява една дума или израз в диалога помежду ви, влага в нея точно същото семантично(смислово) значение, каквото влагаш и ти! Фрог

Най-успешните днес в САЩ култове използват същата терминология и същите текстове като доказателство, както и евангелските християни. Не е възможно да се разговаря с хора, вкарани в капана на тези култове, тъй като и двете страни използват една и съща терминология, но със съвършено различно съдържание. Докато термините не бъдат дефинирани, напълно безсмислено е всякакво разграничаване между ученията на култовете и на ортодоксалното християнство. Именно към това се стремят и самите последователи на култовете. Тези, които проповядват друго благовестие искат тяхната доктрина да звучи като съвършено предаване на правдивото благовестие и вярващият започва учудено да се почесва по главата: „Истина ли е или не?”

Не ми се търси отново, за да набирам текста, но ще го предам по смисъл.
В книгата на Дейвид Маршал „Ню Ейдж срещу Евангелието” беше поместено свидетелството на един бивш „свещеник” на Ню Ейдж, сега наш брат, как част от обучението му е било да изучава християнска терминология, за да може да проникне незабелязано в евангелските общества и да ги обърне към идеите на Ню Ейдж, като на същата тази терминология придаде значението на Ню Ейдж. Придобиването на способноста да говори на езици, като следствие на окултните му занимания, му е отваряло широко вратите на петдесятно говорящите общества. Вече споменах, че Кенет Хегин също говори езици, но нека засега да спрем дотук.

Смятам, че показах важността на проблема и уязвимостта на езикоговорящите за тези идеи.

Поздрави
Жабчо

Тошо вика: „Изповядах с вяра, че ме няма, потърсих се и наистина не се намерих!”