Здравей В.В.
Видях, че има предложение да се сканира книгата на Маконъл. Но понеже не успях да видя развитие на тези неща, специално в темата мисля да набера целия текст на Главата за отъждествяването. Смятам, че е редно Попето, Драго и Зара да видят за какво всъщност негодуваме в клуба и ако могат да си защитят позицията. Ако си сканирал текста, пусни главата в темата, а ако не си, то аз ще имам грижата за това.

Помествам предговора на Данаил Налбантски към книгата. Само с този предговор човекът си спечели уважението ми завинаги, макар че в по-късни времена доказа с ред други неща, че е наистина достоен брат в Господа.

ДУХОВЕН ПОПУЛИЗЪМ, ТРАГИЧНА ГРЕШКА ИЛИ ОБИКНОВЕНА ЗЛОУПОТРЕБА?

Един от най-нечестните удари под пояса в политиката е популизмът- водачът обещава на масите, че ако той има властта, ще им даде всичко, което те искат. А истината е, че той не може да им го даде, защото проблемите не се решават така лесно. Това проличава, когато водачът наистина получи властта- но вече е късно. Предпоставка за популизма е от една страна липсата на морал у политиците и от друга- наивността и простодушието на масите, които се вълнуват единствено от това, което имат в хладилниците си.

Ако в обществения живот популизмът е обясним с жаждата за власт, не знам как да го обясним в християнството. Може би пак така.

Ученията, които са обект на критика в предлаганата книга, спадат към една от трите категории. Те са:

-или духовен популизъм, т.е. стремеж на духовните водачи да обещаят на масите здраве, просперитет и богатство от името на Бога, използвайки едностранчиво Неговото Слово. Библията обаче е книга далеч по-реалистична от книгите на Кениън и Хегин, защото е писана от сериозни хора, движими от Светия Дух. Тя ни уведомява честно, че страданието е неизбежна част от живота на човека, в това число и на християнина.

-или трагична грешка на хора, които са се заблудили в стремежа си към по-тясна връзка с Бога и по-резултатно служение. Трагична, защото едно такова лековато, екзалтирано учение неизбежно се сблъсква с жестоките реалности на живота, с болестта, бедността и смъртта, и последствията винаги са трагични.

-или обикновена злоупотреба на хора с прегоряла съвест, които съвсем ясно съзнават какво правят, но не могат да не се отдадат на жаждата си за известност и лидерство..

Не се наемам да съдя коя от тези възможности е причината за появата на модните течения, описани по-долу, но която и да е, тя ще е достатъчна, за да ни убеди, че трябва да се пазим от тях. А те хлопат на вратата ни.

Бележка на Фрог:
Те не само хлопат. Те вече влязоха и завладяха почти всичко. Книгата излезе някъде 1994-5 година. В петдесятната църква на Младен Младенов в Пловдив имаха преведени и циклостилно размножени по-голямата част от трудовете на Кенет Хегин още 1993г. По време на споровете на времето едно братле от тази църква ми донесе 10 книжки, за да ме убеди в Кенет Хегиновата правота. Срещата ни беше в съвсем друг регион, далеч от Пловдив, където мълчуганът учеше. Рядко свестно по характер и в искреността си дете. Затова го наричам брат. И заради заблуждаването на такива малки като него, сега Стар Жабок ще воюва до дупка.

Щерката на Младенов Лигия продължи делото на баща си в развращаването на наивните християни като прегърна ученията на Дерек Принс и стана един от основните им разпространители сред Евангелските църкви в България. На Дерек Принс ще му посветя отделна тема. Материалът е написан за темата на Value посветена на Императора АваДони-й, но понеже не успях да я пусна по технически причини тогава, отлежава на компютъра ми за по-добри времена.

Да продължим с предговора на П-р Данаил Налбантски.
Човекът от края на 20век в силната любов към себе си и в стремежа си към щастие и благоденствие е нетърпелив. Той иска хубавия живот сега, днес. „Нищо не ми обещавай за утре”- казва една популярна политическа песен. Този материалистичен подход днешният човек прилага и в християнството си. Той разсъждава, че щом вярва, трябва да има ПОЛЗА от вярата си. И то полза незабавна. Рядкост е безкористната вяра, която може да търпи и да чака, която може да се примири с Божия отговор: „Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се проявява.” (2Кор. 12:9). Това, че сме спасени, че ще живеем с Христа във вечността в блаженство, „каквото око не е видяло и ухо не е чуло”, малко ни вълнува. Ние искаме сега, днес.

Ето благодатната почва. Щом тя е налице, лъжеучителите сами ще се явят. Всеки народ си има такива водачи, каквито заслужава. Всяка християнска маса, която има определени желания и копнежи, си ражда и отглежда водачите и учителите.

Не искам да ставам пропагандатор на болестите и страданието. Библията ни дава достатъчно обещания за намесата на Бога със сила в нашите беди. Но всичко това е ВТОРИЧНО. Първостепенно е „Царството Божие и неговата правда”. Останалото, в това число здравето и успехът, са прибавки. Не бива изцелението и благополучието да се поставят в центъра. Нито пък бива невярващите да бъдат привличани към християнството с обещание за изцеление и уреждане на проблемите. Най-доброто, което можем да направим, е да предадем живота и сърцето си на Бога с пълно доверие. Оттам нататък- нашите болести, нужди, съдба стават Негов проблем и Той ще ни освободи тогава, когато дойде времето, или ще ни даде сила и благодат, за да устоим.

Всичко друго е от лукаваго.

Книгата, която предлагаме на българския читател, не е забавно четиво. Тя изисква съсредоточено вникване. Но си струва да се положи усилие. Защото става дума за едно опасно учение. Опасно именно с това, че тласка християнина в един път на неспокойствие, че измества тежестта от водителството и грижата на Бога за нас към нашата вяра и решителност- неща, които така не ни достигат.

Доказателството за нашата принадлежност на Бога не е изцелението от болестта или житейският успех, а детинската вяра и любовта- ценности, които никакво изпитание не може да унищожи.

П-р Данаил Налбантски

Ще акцентирам върху следните думи на Д. Налбантски:
„Не бива изцелението и благополучието да се поставят в центъра. Нито пък бива невярващите да бъдат привличани към християнството с обещание за изцеление и уреждане на проблемите.”

Думи на разумен човек във вярата, а какво правят точно наопаки на неговите думи някои хора, за илюстрация на думите от предговора му, препоръчвам темата на Поп Ставри „Хайде на Цирковите програми”.

Поздрави
Жабчо

Тошо вика: „Изповядах с вяра, че ме няма, потърсих се и наистина не се намерих!”