не може да се прави сравнение м/у развитието на физиката от времето на Кеплер и Нютон с М-теорията от края на 20 век, или на биологията при Линей и Дарвин с времето на Крик и Уотсън.

Именно. Съвременната биология още повече прави невъзможна вярата в автономната еволюция. Защото науката все повече и повече установява сложността на биологичните системи. Наследствената изменчивост и естественият отбор могат да обяснят измененията във вече съществуващи структури. Но те не могат да обяснят възникването на нови структури de novo. Това е така защото всяка биологична система е сбор от множество субкомпоненти. За да функционира тя е нужно всички компоненти да са налице, иначе тя е нефункционална и следователно не дава никакво предимство в естествения отбор.
Да вземем генетичния апарат. Първо имаме ДНК, която има сложна структура. Имаме белтъци хистони, които поддържат структурата и. Ензими отговорни за репликацията и регулацията. Имаме РНК отговорна за пренос на информацията от ДНК за синтез на белтъци, ензими отговорни за тези процеси и т.н. Липсата дори на една от тези брънки в системата прави цялата система неработеща. Вижте генетичните болести, където дори смяната в една база на ДНК води до тежки последствия. А да повярваме, че всички тези компоненти са възникнали едновременно по случайност и то по начин по който работят в синхрон е все едно да вярваме, че ако изсипем от 8-мия етаж един чувал с изрязани букви, падайки на земята те ще се подредят в прекрасна поема.

Един разумен човек може да вярва в еволюция, която е дирижирана от външен разум, който се намесва в ключови етапи от нея. Но да вярваш в автономна еволюция е все едно да вярваш, че е възможно даден човек да играе цял живот тото и през 1-2 месеца да печели шестици постоянно. По принцип е възможно, но де факто не е.

Ако за едно нещо има няколко възможни обяснения, то вярно е най-простото.